42 080 резултата
СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
  538  21 
Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади ...
  318 
Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
  311 
Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят ...
  247 
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...
  340 
Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...
  250 
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
  263 
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
  377  14 
Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...
  589 
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  324 
Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти ...
  305 
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
  301  12 
Не бъди надменен,
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...
  319 
И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...
  590  14 
С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
  768  16 
Всеки път когато съм до вас!
Много съм щастлива аз.
Отново днес се смях.
И отново заредена с положителни емоции бях!
Искам да знаете, че сте моето емоционално зареждане, ...
  348 
Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
  273 
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне, ...
  354 
И родил се човекът преди хиляди века,
от болка или радост проплакал, така не разбрал,
но светът окрилен изведнъж засиял -
нов живот в безкрайността му се влял!
И тръгнали оттогава мъжът и жената ...
  332 
Накъде ме водиш,мой обичан век?
Звезднозабързан в простора,
ураганноарогантен циклоп,
огнена любов,
светкавичногръмогласен, ...
  238  11 
Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл. ...
  350  14 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  287 
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
  274 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  568  10 
*
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
  272 
***
Какво, че с черна роза
е закичен делникът
и безпризорно куче
дебне хората?!
Дъгата, птиците, смехът ...
  311 
/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...
  801  13 
Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали ...
  340 
Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора, ...
  346 
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
  289 
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...
  396 
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
  404 
Правѝ добро – Бог ни завеща,
защото от всеки зависи светът!
Прави го - и Той изход обеща,
към спасението едничък път!
Виж старите, болните, бедните, ...
  464 
Край Темза вървя...
Уйлям Блейк
Това пътуване към Лондон
е доста непредвидимо. Мъгливо
е там. И вавилонско е също. ...
  395  23 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  756 
Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...
  294 
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен ...
  246 
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
  307 
Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...
  470 
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
  303 
Предложения
: ??:??