Eipril
1 388 резултата
Това се случило отдавна,
в далечни стари времена.
На било стръмно сред морава
от памтивек живяло стадо.
Овчици бели, дългоруни, ...
  391 
(На моята съпруга)
Имам си сърце и то ми стига,
планини да местя, мравка да спася.
То топли ме и всеки ден ме вдига
изгрева да видя, смело да вървя. ...
  489  14 
(Народът)
Слонът стъпва бавно.
Тяло клати плавно
и хобота вири.
Тъп си, като слона! ...
  330 
Не правете ми удобства,
идвам аз от Долната Земя.
Там, до цъфналият кестен,
със звезди наметнат, ще преспя.
И курбан недей колете! ...
  403 
Без мен, ще дойде пак денят,
ще има слънце и луна
и хора ще вървят на път,
ще бъде старата Земя.
Ще бърза бистрата река, ...
  426 
До днес живях и тук мечтах,
сред хорски стъпки сам вървях.
И беден бил съм и богат.
Коптор познал и лъскав свят.
И сам видях възход и крах, ...
  402  10 
Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...
  610 
Сега съм тук и има ме,
но няма да е все така.
Затуй ги пиша тия
важните неща.
След мене някой ще ги прочете, ...
  467  15 
Забрави името си вятърът
и тръгна да разпитва по света.
Да търси свойта майчица, баща,
да пита има ли си брат сестра.
Намусен свиреше в тревата, ...
  451  13 
Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...
  1585  16 
Тон в живота пак ми дават,
с камертóна, тон основен.
Дирижѝрат, не прощават!
Виж ги ти, да не съм Бетовен!
От замряло, тихо долно До, ...
  453  12 
Светъл смях долетя в утринта
през прозореца мой отдалече.
И погали ме сякаш с ръка,
надежди той нови предрече.
Заигра, като горска богиня ...
  345  11 
Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта ...
  341 
Мълчи над нас едно небе,
до бряг скалист море реве.
Нощта трепти, валят звезди,
а аз шептя на две очи.
На тях дори без глас мълвя, ...
  517  16 
Подлецът с тебе се ръкува,
усмивка мазна има на лицето.
Погледът му мътен сякаш плува,
попил отрова силна от сърцето.
За него ти дори не си дочул, ...
  291 
Лети в живота свой,
орел сред другите бъди.
Не се носи в порой,
за щастието се бори.
Вдигни глава високо, ...
  519 
Живял накрай едно село ковач изкусен,
прославен майстор на чук и наковалня.
Орач отруден и селянин намусен,
каруцари, били при него на чакалня.
Решил бе той от меч звезда да изкове, ...
  346 
Нашата Сливница
Тогава беше така. Когато едно момче навърши 18-19 години го взимаха в казармата. Всеки мъж трябваше да е служил. Всяка жена да роди, инак не е жена. Пълна еснафщина. Това са седемдесетте, оседемдесетте години на двадесети век в България. Това беше неписан закон. Всичко извън него беш ...
  1150 
(посветено)
В Търнов, столицата стара,
до камък бял мъже мълчат,
а вятър септемврийски хладен
над тази вис претѝх кръжи. ...
  400  12 
(на любимата ми съпруга)
И днес, след толкова години
все търся името ти вярно,
сред минали летá и зими,
като на филм се връщам бавно. ...
  400  13 
Сутрин рано край една река,
дядо с кофа и ботуши.
Хвърля въдиците във вода,
сяда, гледа техните перца.
Там живяла рибата Таранка, ...
  363  10 
Наш'та къща е голяма,
двора спретнат, подреден.
Със сестра ми ние двама,
нейният голям проблем.
От зори ми казва мама, ...
  1446  12 
Наш'та любов е леха,
многоцветна градина.
С непосяти цветя.
Градинари двамина.
Обичта ни е роза ...
  279 
Сънувах снощи, че съм гълъб,
ти беше бяла гълъбица.
В съня си бях ти верен брат,
ти - мойта мъничка сестрица.
С теб волно литнахме нагоре, ...
  269 
Алеи простряни в тишина,
откраднали на хора стъпки,
лежат в умора сред цветя
разцъфнали със нови пъпки.
Над тях дърветата се чудят, ...
  385 
(Православна църква Св.Василий Велики)
Болония
Неделя в старата Болония,
градът след нощен празник спи.
На улица със сводове покрита, ...
  397 
Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми ...
  452 
Какво си ти за мен,
какво съм аз за теб.
Сега се питам пак
сама накрай света.
Какво е да си там, ...
  358 
(Александър Невски)
На София в сърцето старо
на Бога храм въздига ръст.
Изваян цял от мрамор в бяло,
а там, над него – златен кръст. ...
  303 
Кокиче бяло, тънколистно
с листенца мънички, зелени.
През сняг към слънцето лъчисто
расте, край преспите големи.
Забравило, че люта зима ...
  804 
Жена с приведен силует,
забрадена със кърпа – шарен плат,
навела своята глава напред
кръстосваше по селския площад.
Познаваха я хора от селото, ...
  366 
Мечтая пак да се събудя
пред прага стар в едно школó.
С букетче малко – теменуги,
нарамил нова чанта до дърво.
Септември хладен да ме гали ...
  396  10 
На склона южен и сенчест
на мощен гръб, на Стара планина
от векове расте и диша
безбрежна букова гора.
Могъщи стволове стоящи ...
  946 
(По повод авторският антагонизъм)
Не очаквай от месаря да се радва,
че си отворил и ти месарски магазин.
На малка улица, два месни магазина,
купувачите едни, гледат по витрина. ...
  494 
(Парламентарен консенсус)
Черна мъхеста стоножка
във едно дере се спряла.
Иска да върви, не може,
как да стъпи, леле боже. ...
  499 
В Поморие и лятна нощ,
мечти летят и райски плод.
Морето синьо в миден кош,
пресява блясък, звезден свод.
Полюшва сънно мрак с луна, ...
  317 
Малка жаба в ракитáка,
в блато мътно се разкряка
и в зори надула бузи
всички обитатели разбуди.
Двойка патици съпрузи, ...
  733  11 
Не искани и не желани
дошли на този свят сами.
Поели глътка въздух.
Ръчички две протегнали
към свят и светлина. ...
  332  13 
Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи к ...
  494 
Вѝла мòма, вѝла свѝла*,
на дувара я редѝла.
Свѝла тънка, цяр за сила
да лекува майка мила.
Че от всякакво болежка ...
  353 
Предложения
: ??:??