Философска

20,9 резултата

Сезифе

СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш, ...
1.6K 1 2

Спомен

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
674 1

Подслушване на тишината

ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
839 8 17

Търпение

Една очарователна любов
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...
1K 1

Есенно

Сега е ред на птиците да си похапнат
орехови ядки.
Листата по земята са ги скрили
с жалостив покров.
До вчера са били високо ...
582 1

В очакване на утрото

Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
757 1 3

Знаци

Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо, ...
1.1K 1 2

Боли

Боли, когато се порежеш,
боли когато кръв тече.
Но най-боли когато обичаш някой,
а той не иска да те разбере!
Боли когато с усмивка сънуваш, ...
679 1 2

Когато се оглеждам във очите ви

Когато се оглеждам във очите ви,
дете съм на Луната - мъдрата,
и съм дете на вятъра в косите ви,
звезда съм, паднала във тъмното...
Когато се оглеждам във очите ви ...
911 1

Венчавка

Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън ...
966 3

Облаче бяло

Облаче бяло
- Я кажи ми мое облаче бяло, българи в чужбина дали си видяло.
- Виждам ги и са много работливи,
но за жалост те не са щастливи!
Там работят от сутрин до вечерта, ...
1.1K 2 1

Да сме готови за бурята

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...
620 1 2

Любов на живота ми...

Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...
1.6K 2 3

След смъртта

Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...
1.1K 2

Несъвместимост

На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...
1.2K 12 28

Доброта

Доброта
Къде си ти сега Доброта?
Скрила си се дълбоко сега,
дълбоко в човешката душа!
Заедно със своята сестра Тъга! ...
687 1 5

Мираж

Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
770 2

До изгрев споменът живее

Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...
758 6 6

Множество

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...
687 6 8

Нирвана

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
619 4 9

Когато доста дълго си живял

Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
640 8 8

За живите и мъртвите

Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...
1.4K 4 9

Край

Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
585 1 1

Времето няма смисъл

Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...
710

Изтрезняване

Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване ...
1.3K 15 16

Прераждане

Да можех да съм охлювче
или дръвче край пътя.
Под лист дафинов
да отпивам от роса.
Ветрец короната ми ...
432

Не цъфтят във пустиня цветя (Посветено)

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...
2.1K 11 10

,,,

Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език, ...
565 2 1

"Слънце"

Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...
730 1 2

Чупка

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
834 4 9

Дъждът на реалността

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
1.4K 2 7

Храм за бедни и самотници

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
1.1K 10 12

Правото да живеем...

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...
928 2 4

Опиянение

Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
743

Кръстът на времето

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...
688

Същност

Животът си върви, дори в отвъдното,
нима си мислиш, че като оттам сме
ще е някак по-различно, не обично.
Светове изгарят ме отвътре, запустели,
без любовна ласка, без целувка. ...
1K

Има ли абсолютни истини

Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...
788 3 5

Стойности

В нашето евтино време, като купен от склада на едро
един етикет-. Забелязвам – употребява се щедро.
Думата „стойностно“ всеки вре във очите на другите,
но за това дали има ги всъщност заслугите?
Кой и какво са със стойност мислете внимателно ...
1.2K 6 8

Повярвай ми...

На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...
1K 11 20

Как ти подари ми света

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...
1.1K 1 2