Философска - Поезия

Широка празнина

На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...

Sevgimizi

Поезия » Философска, Свободен стих

2018-12-21T08:51:31+02:00 1K

Неправда 🇲🇰

На полноќ се разминувам
со стрелките на часовникот
и очајно молам
со острите краеви
да ја извадат сета наталожена болка ...

SanjaMKD

Поезия » Философска

2018-12-21T00:50:45+02:00 485 1 2

Искам да летя!

Искат от мен да свия семейно гнездо
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...

runi921

Поезия » Философска

2018-12-20T19:58:12+02:00 874 1 1

Витоша

Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...

okok

Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска, Оди и поеми

2018-12-20T14:09:28+02:00 924

С отворена врата за теб

Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

2018-12-20T13:45:49+02:00 727 5 8

Дъжд

За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...

Marmadun

Поезия » Философска

2018-12-19T14:52:44+02:00 1.3K 4 4

Свобода

Ах, ти земльо родна
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...

okok

Поезия » Философска, Гражданска

2018-12-19T11:56:39+02:00 1.3K 2 22

Сняг

Снежинки като дъжд се леят
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...

okok

Поезия » Пейзажна, Философска

2018-12-18T23:30:36+02:00 971

Истината

Върви часовникът, не спира
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...

hari36

Поезия » Философска

2018-12-18T23:28:23+02:00 717

патот кој мора да се мине 🇲🇰

Доцна во ноќта
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...

SanjaMKD

Поезия » Философска

2018-12-18T20:46:44+02:00 479

Човечност

Отрязаха му вчера всички клони,
че пречели на жиците за ток,
че пречели на хорските балкони
и спирали светлинния поток.
Отрязаха му вчера всички клони, ...

Ramadan1995

Поезия » Философска, Гражданска

2018-12-18T17:42:55+02:00 810 4 5

Кога поетите умират

Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.
Поетите са влюбени в живота ...

СветланТонев

Поезия » Философска

2018-12-18T16:33:30+02:00 522 2

Освен бодлите, нищо свое нямам

Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...

Довереница

Поезия » Философска

2018-12-17T23:00:20+02:00 1.6K 21 19

Приказки за нас - Признание

В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...

линасветлана

Поезия » Философска, Друга

2018-12-17T17:02:43+02:00 708 7 16

Борба 🇲🇰

Се враќам на почетокот
со корени во детството
и со тишина те будам
од соништа кои нема да се остварат.
Јас би те заборавила ...

SanjaMKD

Поезия » Философска

2018-12-17T07:51:31+02:00 581 1 2

Висша теза

Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...

adjo

Поезия » Философска, Гражданска, Свободен стих, Друга

2018-12-17T07:50:46+02:00 1.2K 1

Въпроси

Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...

Блу

Поезия » Философска

2018-12-16T14:37:37+02:00 666 5 2

Приказки за нас - Като...

Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...

линасветлана

Поезия » Философска, Друга

2018-12-16T11:17:28+02:00 671 4 9

Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

Петра

Поезия » Философска

2018-12-15T15:52:19+02:00 3.6K 25 22

Тих Вулкан

Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...

valcanyon

Поезия » Философска

2018-12-15T12:02:22+02:00 589 3

Сонување во празно 🇲🇰

Сонувањето во празно
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...

SanjaMKD

Поезия » Философска

2018-12-15T12:01:37+02:00 484 2

За един уличен музикант

Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...

Будаков

Поезия » Философска, Гражданска, Друга

2018-12-15T02:28:52+02:00 881

Дума, път, човек и влак

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...

thedac

Поезия » Философска, Гражданска

2018-12-15T01:43:47+02:00 779 5

Черен ангел

Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...

adjo

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска, Свободен стих

2018-12-14T00:40:53+02:00 1.1K

До следващия дъжд

До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...

Петра

Поезия » Философска

2018-12-13T12:37:03+02:00 1.7K 5 13

Тихото съгласие

Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...

valcanyon

Поезия » Философска

2018-12-13T09:49:00+02:00 587 1

Реквием за една блудница

Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...

ambarr

Поезия » Философска

2018-12-13T09:12:13+02:00 1.3K 3 10

Eсен

2/ Есен
　
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее... ...

Hekredel

Поезия » Философска

2018-12-13T08:33:51+02:00 921

Подписано със светлина

ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...

yotovava

Поезия » Философска

2018-12-12T15:43:40+02:00 880 7 12

Безсъние

Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-12-12T07:45:33+02:00 672 2

...

Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...

пилигрим

Поезия » Философска

2018-12-11T08:41:31+02:00 404

Антракт

Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...

thedac

Поезия » Философска

2018-12-11T07:52:28+02:00 561 2

Нямаме нужда

Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...

adjo

Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска, Свободен стих

2018-12-11T07:49:24+02:00 1.2K

Игра

Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2018-12-10T08:32:22+02:00 1.1K 3

Камъче-пламъче

Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...

thedac

Поезия » Философска

2018-12-09T21:30:49+02:00 547 1 3

Девойката, която не ти постла легло…

Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...

ambarr

Поезия » Философска

2018-12-09T21:19:08+02:00 1.8K 11 10

С Теб мога всичко

С Теб мога всичко!...
Да прегърна небето,
да докосна звездите!
Да се слея със слънцето,
да полетя с вятъра! ...

angelbard

Поезия » Любовна, Философска

2018-12-09T21:18:51+02:00 935

Ние сме...

НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2018-12-08T18:39:52+02:00 781 5

Очакване

Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...

slaveja123

Поезия » Философска

2018-12-08T18:31:24+02:00 749 1 1

Талант

Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.
Не всичко, което той се хванеше да прави ...

П.В.

Поезия » Любовна, Философска

2018-12-08T18:02:01+02:00 870