Философска

20,9 резултата

Там, където завръщане няма

ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
515 3 9

До следващата зима

Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
548 2 7

Крайпътните брези

КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
1.1K 6 20

По здрач...

... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
743 3 5

Смъртен, но вечен

Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
474 4

Задушница

По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
441 3 4

Прелюдия към прошката

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
738 2 6

Поетите

Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
725 4

Стани богат

,,Искаш да станеш богат?".
Мечтан е от всеки формат.
Обаче, за да го иска
всеки поема си риска.
За този труден конкурс ...
846

Сезоните, ние и съдбата

Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
1K 2 12

От днес съм друга

Аз, нямам дом в който да приседна
Спокойна пак се радвам на денят
Не знам, защо ми казват, че съм бедна
Аз, праскови сънувам в сънят.
Мечтите си с тежките сълзи изпращах ...
765 2 3

Небето ме изпива

Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
510 2 7

Есен 14

Сред мрак душата заспива,
ще чезнат слънчевите лъчи,
дух горчива чаша ще изпива,
нощта сред болка ще мълчи!
Лятото си отиде неусетно, ...
618

Монолог на едно неравновесие

Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето ...
706 5 18

„Полет”

Няма ги народните будители
да ни изкарат от съня дълбок,
в общество от консуматори и зрители
наложително е да направим скок –
да се върнем във годините обратно, ...
780 1

Двуполово безлюбовие

За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
965 3 1

Ти знаеш

Ти знаеш, че мечтая за море,
за изгреви, за залези...Умея
безгрижна да съм- рошаво дете,
което ще стои само на кея...
Ще споделя със някоя вълна, ...
722 1

Любовта съм

Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата, ...
1.2K 2 2

Най-важните неща

Празнувах скоро своя имен ден.
Получих поздравления различни
от хора близки (и не толкова) за мен
и пожелания – стандартни или лични.
От всичките избрах си само две: ...
407

Мечтите и очите

Мечтите и очите
Мечтите винаги живеят в нас,
от малки деца все си мечтаем.
В ранна доба и в късен час,
мислим си и все нещо си пожелаем. ...
515 1

Глухи за поезията, дори за Бог

На кой му пука за поезията бедна?
Къде е мястото ѝ сред бетона?
Да, хвалена е, че била безценна,
че е гнездо на Любовта и стона,
че е прониквала в човешката душа, ...
544 2 2

Обичам те още

Още си спомням дните, в които
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...
461

Битието на човека червей

Живея във таванско помещение
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам - ...
536 2 6

Небесните царе

Лукс, пари и положение.
Бързи връзки, дрога, забавление.
Отвънка - цар, отвътре - просяк,
това е днес модерно!
Телевизорът пропагандира, ...
554 1

Ненужен

Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
453 3 7

Надеждата умира първа

И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
521

Последният есенен лист

ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината? ...
947 2 14

На Веско

Веско, я недей ми пъшка!
Недей се в болницата тръшка,
а ставай бързо от леглото,
че става в службата валмото!
Купонът там май замъждука, ...
845

ДНК-то ли ми е сгрешено

Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...
Алергия получих от лъжи ...
488 1

Едно сърце в един живот...

Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...
726 4 5

Пътят на иконата

Понесли тежката икона
и с мисли за нещастни дни
вървят притихнали по склона
приведени мъже, жени.
Във ранна утрин мразовита ...
981 3

Понякога

Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...
490 1 6

Лятна страничка

Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
545 3 14

Българският род

Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
527 1 2

Да живее логиката, казвам!

Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
514 3 2

Вечност

Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
711 4 10