Под твоето нежно крило,
любовно гнездо направих аз.
С уют безграничен
дарихте.
Сякаш търсихме се, ...

Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ...

За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.
Когато тича куцият по слога, ...

Побягвам към къщата
Виждам линейки една, две - толкова
Баба тича към входа,
но защо го направи?
Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се ...

Сигурно бяха изминали не повече от 7-8 минути откакто чу първите викове, но му се струваше, че стои в тъмното с часове. Кирил тъкмо бе слязъл по стълбата в малкото сервизно помещение зад основното фоайе, когато в залата отекна силен пукот. Българинът предположи най-лошото. Отдавна се опасяваше, че с ...

Погледнала Луната в очите.
Стопли ме неземният им цвят.
Усетих лунното привличане.
Долових лунен аромат.
И пробола мечтите космически - ...

315г. пр. хр.
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...

От както срещнах моя кръстопът
Животът ми започна от начало
Разбрах от него толкова неща -
коя съм, накъде вървя,
единствено не схванах края. ...

На Яна, с възхищение
Дните ни събират.
Нощите - разделят.
Любовта извира
в чувства без предели. ...

Излюпи се, мамка му!
Успяхте да я измътите!
Бях заровила в тъмните дебри
зад слънцето
тази болка, която ...

Загледай се в очите си и виж,
те скрили са на времето ни дните.
Годините оглеждат се във стих,
годините все питат ли ни, питат.
Животът ни - красива, нежна примка ...

Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...

Стихотворение от отвъдното
Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден? ...

Свят, основан на
парѝ, примитивен е,
зъл и противен...
............................................
свят ...

Моето дълго пътуване почна -
днес ти пиша от много далече.
Мъдреците са казали точно -
много хубаво не е за вечност!...
На прозореца срещу липата, ...

Сърцето ми за кой ли път ме съди
и битката със него е загубена...
До края на живота си ще бъда
виновна за това, че в теб съм влюбена...
Виновна съм, че другите след теб ...

Било отдавна, някога било, било преди години
едно Сърце изхвърлено в море, едно Сърце от камък
Било отдавна, някога било и минали години
едно Сърце във бурното море, само било и каменно
Било отдавна, в пясък и вода, едно Сърце изхвърлено живяло ...

Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич, ...

Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...

Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...

Идваш с всяко начало
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш
чаша с кафе недопито. ...

Няма нещо по-чудесно,
с Бога да си в общение,
трудното с Исус е лесно,
отдай му почит с хваление...
Слава и хвала отдай му, ...

Утре отново щом останеш сам,
моля те, не ме търси,
надали ще мога отново да го преживея.
Утре когато самотата те обгърне,
моля те, недей да тропаш на моята врата, ...

Зимата... дойде през Юни!
Аномалия ли!? Кой да каже?
Май зависи от това!?
Който има влас, глави да реже...
А ние, простолюдието... ...

Тъжно е, мрачно е и признавам боли
от неказани думи, от скрити сълзи.
От паднали клони и ранени крила
От празни огнища и разбити сърца,
които не удрят в ритъм, но спят. ...

Пазарен ден е днес.
Търговец на души
на огнедишащ пес,
приветстван от тълпи
пристигна. ...

Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...

КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...