Аз съм цветенце красиво,
мъничко и закачливо,
слънчево, игриво.
Всички много ми се радват,
Слънчогледка ме наричат. ...

Стоя над бялата хартия,
не знам с какво съм зареден
Дори от себе си, не крия –
че нещо вътре, става с мен!
Измъчва ме едно горене. ...

Сред заревото там, далече,
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо... ...

Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...

Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи,
най-свидните ни чувства – без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.
Студено ли ти е сега? Трепериш... ...

Есенно видение
Косите ти са първите лъчи
на сънно утро в есенна мъгла.
Очите ти са ангелски очи,
блестящи кат' елмазени стъкла. ...

Спуска се нощ
над самотния град.
И чезне сетна мощ
сред есенния листопад.
Вятър клон люлее ...

И пак и пак се лутам във забрава,
потънала във мрака на своята душа.
И искам да намеря своята жарава,
и под нейна власт да изгоря света.
Искам да намеря своя път, ...

Без любовта...
"Без любовта - всичко е нищо"
Без любовта музиката няма
това деликатно ухание,
няма слух, няма дъх, ...

Втренчена във снимката ти нямо
съзирам нови в теб черти,
пораснал ли си или пък съм сляпа
момчето да открия отпреди.
Погледът обърнат към дълбокото, ...

Много бързо върви към края следобед
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба... ...

Тъкмо почвам да живея.
Това ми напомня нещо,
че животът е прекрасен.
Бях в океана, блъскана
от морето, няколко пъти, ...

Навярно
ти е много тежко
от мен
да чуваш думи...
и стонове горещи... ...

До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...

Не искам повече да съм красива.
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите. ...

Преведено от японски!
Приземявам бавно крехкото си съзнание,
така че стъпките ми звук да не издават.
Ставам на прах, разбит на мънички парченца.
Нищо повече, това е всичко. ...

Старици си говорят за любов
=========================
Старици две говорят за любов
и ромолът на сухите им устни,
окръглен като захарно кълбо, ...

Елате ги вижте,
герои -
как забравят Ви без време!
С очи затворени погледнете
овчето племе. ...

Веднага след края на скучния ден в кантората, госпожа Ирина облече палтото, загърна се с шал, сподели няколко думи с колежките и си тръгна. Отвън я посрещна мраз и зимна тъмнина. Отдавна избрала най- прекия път, тя сведе глава и забърза, вече отнесена в мисли за дома. Всяка вечер на прибиране се слу ...

В нюансите на тишината,
която предвещава зимата,
в пастелите на есента,
отвъд дочутото и зримото,
в средата на отминал ден, ...

Запомни ме красива и млада.
Запомни ме на двайсет години.
Знам, че времето безпощадно
е привело раменете ти силни...
А косите ми – някога златни, ...

Сърна
Не ме оставяй никога сама.
Без тебе аз съм толкова страхлива.
Една отлъчена от стадото сърна.
Безпомощна и боязлива. ...

Много често си задавам въпроса – Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бога и в доброто бъдеще? Какво ни пречи събитията да се развиват в правилната посока? На много от българите им липсва истинската вяра – тази вяра, която може да премести ...

О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми само как взе!
От дни лекарства пия, ...

Път е, когато го вървиш,
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш, ...

Искам да се нахраня с душата му, да изпия страстта му. Виждам го как лежи до мен в тъмното, тялото му се повдига ритмично. Искам да сипя отрова в кръвта му, да го накарам да запали огъня в мен. Затварям очи и виждам как следвам с език всяка негова част, всяка вдлъбнатина и повдигане, искам да го пог ...

Обичаш ли аромата на липите?
И тихия смях на звездите?
А студения плач на шегите?
Аз да.
Обичам безмълвния стон на горите. ...

ЕВГЕНИЙ:
Прощавайте, пристигнах твърде късно, видът ви строг е, неприлично свеж.
Но кой не би се радвал да откъсне цвета на роза, даже и под скреж.
Дори по челото ви да се спусне тревога, кичур – тъничка змия,
навярно устните ви ще са устни, които друг така и не разсмя. ...

Колко мина? Сто години...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
　 ...

***
Превъзхнод(ен)на си, божествено творение
или грешка!?
Нима Бог (Всемира) допуска грешки?
Художествен шедьовър или изпусната щриха? ...

Ой, те теб, Светѝ
Иване Рилски! БОГ с теб!
Помогнѝ! Тук ад
гнетѝ, робѝя е и
глад за БОГОБЛАГОДАТ...