Моят грях
Беше отдавна. И толкова кратко.
Аз спях във люлка- раменете на татко.
След това люлката се продъни
и животът ми дяволски се издъни. ...

...По пътя на влюбените стъпки...
Тръгнал той да се прибира
почти заспал и много изморен,
когато по пътя си към вкъщи
видял как тя покрива небето ...

Призори чува се
песента на птиците,
спокойният ропот
на близката река.
Ведрото слънце изгрява, ...

Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража. ...

В гърдите ми, докато въздух има,
дорде очите ми съзират красота.
Ще бъде лято всяка зима,
а всичко друго, знам, е суета.
Мечтая ли и звънък глас извивам, ...

Празно - блус
Столове, свити край празните маси,
погледи след думи,казани от суета,
усмивки разменят празни сърца,
празна болка и в болката – празнота! ...

Кой ти каза, че без обич може,
кой като вина ти я вмени?
Любовта, сменила осем кожи,
ще обязди други ширини.
Ще стоиш пред портите на рая, ...

Къде се крият нощем птиците?
Гнездата топли са напуснали.
В транс танцуват жриците,
вятъра в косите им препуснал е.
Къде изчезват нощем мислите? ...

Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват, ...

Налей ми чаша
от старите спомени.
Да пием със тебе
за нашия ров.
Аз съм на полюса ...

Едни ви тъпчат мечтите,
други ви плюят в лицата,
никой не бърше сълзите,
всички приемат съдбата.
И после вие кажете, ...

Ще ти грабна покебола
и ще го захвърля в дива ярост
по главата ти превита.
О, не чакай капка жалост!
Пикачу, Зобат и Райчо - ...

Само тя
Нервен тик на окото ми. От известно време.
Не съм суеверна. Знам, че ставам за смях.
А любовта ми, ако някой отнеме?
Боже, как ме е страх. ...

Изкъпана,
планината заслиза
по склона,
от рамо отментала
бели мъгли. ...

В изстиналото ти сърце
намирам думите,
които не достигнаха
да стопля моето.
Но май е късно.

Някой ден е така
ръката ти хвана ли
ще те заведа на поляна
от слънчогледи,
та нали така ме наричаш. ...

Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е ...

На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...

Сърцето ми не е за отдих кътче,
където може всеки уморен
да си почине и парченце да откъсне -
частица от живота ми, от МЕН...
Не е звезда, във нощите да свети, ...

Дали е тъжна добротата
побягнала далече от шума,
споделя всичко с тишината,
остава скрита за света!
Понякога в далечината ...

Гарванът ми хвърли перото си
И каза: следвай ме!
Прекрачих го и продължих,
Нямам време за суеверия,
Светът с бесен ритъм се върти. ...

И да искаш, да не искаш,
аз във тебе съм се влюбил.
Да се стискаш, да не стискаш,
аз и дните съм залюбил.
Че не мога да избирам: ...

– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...

( или не кратък трактат в десет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...

ЧАСТ 1
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...

102 ВИЗИРАМ ЧУВСТВОТО "ЛЮБОВ"
Когато казвам любовта ни,
аз не визирам „любовта”,
а „чувство” гдето ще обхване
и други ъгли на света. ...

Глава 1
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...

мълчаливи мисли
неистово гонят
неказаната
истина...
в мълчанието ...

КОГАТО В ТИШИНАТА МЕ ОБИЧАШ
Р. Чакърова
Върни се, обич. Липсваш ми в леглото
с нагарчащо-бодливата си нежност,
та чак боли... А може би защото ...

Моят Август със разгърдена риза
е вълната, а аз съм му бряг.
Пак към мен устремен се разлива
над морето развял пенест флаг.
Моят Август на сън все прилича. ...

Отвъд хоризонта
Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни-
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни. ...