...В морето...
В морето на твоите кътчета
плуват като лава във вулкан
летят като въздуха и птиците
чувствата ми в теб безкрайни, ...

С теб сме в Стария град.
Маса само за двама.
В ресторанта познат
посетители няма.
Но по масите свещите ...

под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш ...

Отколе не са
деца, но все още им
се играе на:
„Щастие, нещастие,
път, писмо, любов, среща...“

Дали си дал,
със злото ли се бори,
верните книги ли чете?
В предните дни
въпросите висши ...

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...

Ще ме напъдиш някой ден
от своя подреден живот:
и ще се килнат всичките саксии
на верандата,
препълнени с въздишките на ...

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...
Писъка продължава кърваво да дере ...

Между другото
Път
от път
на път
ме вика . ...

Дълго време със
запетая след
запетая
заменяше точките,
които поставях ...

Във света - полуспуснат от болка клепач -
ний сме само сълзата по скулите.
Есента ни примамва във люлка от плач
посред кротката сянка на дюлите.
Тишината ни скътва в гнездо от лъчи ...

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...

Здравей, звездичке! Помниш ли ме още?
Поглеждам те и стискам силно твоята ръка,
в очите ти се търся и потъвам безнадеждно,
в моите прелива утринна роса.
Накъде си тръгнал, хайде разкажи ми, ...

Думи на мечтател
се съдържат в тази песен,
и дела, които ти казват,
че си моята нежна, истинна
сбъдната и безрезервна обич...

Измокрена земя
със роса от любов-
Сътворение...

Нощ - прохладна, лятна, свежа.
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет. ...

Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...

Идвам със сенките, бягам нощем, движа се сам, сред зеленикави нощни дървета, сред вой на подивели, неспящи кучета. Бягам бързо, движа се тихо, убивам безкомпромисно. Знам, че имам правото да отнемам. Не се отличавам сред тълпата. Идвам неканен и си тръгвам сякаш след неспокоен сън. Дарявам вечност и ...

Очите ни - морета есенни.
Изстиват топлите лагуни.
Последната вълна отнесе
летни думи...
Ще ги изхвърли някой ден ...

+ За какво мечтаеш?
- За лятото.
+ За другото ли?
- Не. За това.
+ Но то е сега?! ...

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни ...

Създавам за вас фалшива реалност,
която виждате лесно.
Но всъщност вие плувате в голяма фаталност,
давят ви безсмислици.

А всъщност...
и по-странни неща
са се случвали
от това да виждам теб
в огледалото, ...

Защо ме търсиш днес, като не знаеше да ме обичаш?
Дадох ти сърцето си- подигра се с него.
Дадох ти душата си- отблъсна я.
На колене да ти бях паднала- нямаше да пречупи гордостта ти.
По земята да се влачех- щеше да ми обърнеш гръб. ...

Минало е...
Добре, добре нищо не се е случило,
сама последната следа от целувка изтрих,
живота и двамата добре ни е научил,
че спомена само може да ни навреди... ...

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...

В следните изречения, ако разменим местата на две от буквите, ще получим изречения с нов смисъл. При това обаче, благоприличието не е гарантирано. В някои случаи трябва да се промени и пунктуацията.
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...

Един разплакан Слънчоглед
по вятъра изпрати песен,
със тичинки разпръсна ноти
от петолиние в сълзи -
за теб ...

При мен долу слезни -
сред море от сълзи,
що по теб изплаках,
че напразно да те видя чаках.
Слезни на дъното на туй море - ...

По Диана Сиракова
Очи ще идват за да ме погледнат.
Ръце ще идват за да ме прегърнат.
Денят ще бъде все така напрегнат,
когато всеки е към мен обърнат. ...

Един след обед
След обед тръгнах за чешмата,
но там не видях жив човек.
Посрещаше ме Пустотата,
а и убийствения пек! ...

Съзирам в очите красиви
една блестяща луна.
Вървя по дири невидими криви,
теб да целуна-
бленувана, моя мечта! ...

Отдавна се превърнах в твоя тежест.
Усещах, но не исках да призная.
Отхвърлях мисълта за неизбежното –
командно дишане вещае краят.
Напразно се опитвах да спася ...

За мъжете, които плачат
и жените, дето си отиват.
Не всичко може да бъде изречено,
а желанията след време просто се отмиват.

Там на брега,
където пясъкът броеше секундите.
В главата и се вихри черно ято.
Вижда сън.
Вижда стая. ...

„Вълците в началото ловуват сами, после идват на глутници, и накрая множеството им залива цялата Земя, като стадата на елените карибу. Тези които отидат да живеят във вигвамите на Вълците оцеляват, другите ги чака смърт. Слушайте сега закона на Вълка. Ако отнемеш живота на един вълк, десет човека от ...