Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...

"БМВ-тата и Мерцедесите ви модни
не са немски, а родни.
Честна дума -
открих завод за гума
и вече... произвеждаме коли, ...

The Queen is coming home today,
it's already the twelfth of May.
I feel her passing every mile,
frown slowly turns into a smile.
I no longer have to wait, ...

Давай новата ми роля
Каквото си решил да ми го сториш –
вече е решено,
с Бога е безмислено да спориш –
за Него свети все „зелено”. ...

Анулирана любов
Понякога любовта идва като документ,
с ясен срок, статус и правила,
аз съм партньор с теб, а ти с мен,
имаме сделка, но не знам до кога… ...

Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица, ...

/роман в стихове/
От Христo Кръстев Славов
Глава 1
Аз минах свойта икиндия..
Прехвърлих топлия зенит. ...

Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека,
дето ничии стъпки не чака,,,
И случайна сълза... Във очите на всеки,
който нито веднъж... не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, ...

Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената
и се спускат по перваза,
превръщащи се в малки капчици вина...
... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,
а маргаритките отдавна вече нямат ...

Там малко кученце самотно вие
като голям пораснал пес.
И крехките му рамене ще се превият
под собствения му житейски лес.
И ще открие то света безкраен, ...

Миг във вечността...
Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича... ...

Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей, ...

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...

Хей, ти...защо си намусен/а...?!
Хей, ти защо си намусен/а...?
Не ме заключвай, моля те...
в тези твои клетки от ками...,
не заключвай и себе си там безутешен/а...- ...

мир
че
мрак

Бе гнездо за четирима
моят поднебесен дом.
И животът беше рима
в поетичния синдром.
Със сезоните предишни ...

Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...

За болката
(отново)
"Ти ми липсваш, моя обич. И не спя."
caribiana
Ти пак ми липсваш адски, а нали ...

Шепот в нощта
Потъвам в пазвите на нощта
и ритъма на живота затихва.
А мисълта ми лети към Балкана,
нощта ме дарява с надежда. ...

Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...

"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...

Какво е Любовта,
често все се питам?!
Дали е онзи, нежен зов
от думите ни споделени,
когато тъжни сме ...

Срещнах те. Дишам те.
Чувам те из мислите.
Странен сън, няма тръни.
Розов цвят от изгрев.
Таен път. В слънцето. ...

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини ...

Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче, ...

мисля за теб
като за безбрежно поле
с изгоряла от слънце трева
през което
нагазвам дълбоко ...

Жажда за любов
Защо любовта като огън бушува,
превърнала всичко във пепел и дим?
В кръвта се просмуква и бясно лудува,
а разума вързан държи – подсъдим. ...

Следобедно кафе без захар-
горчиво, черно и самотно.
Наум танго танцувам с вятъра
и се усмихвам ... неохотно.
Отпивам бавно и преглъщам. ...

Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...

(посветено)
Не ми вярваш все още, нали?
Знам, раняван си бил, и е трудно.
Тази болка в гласи ти личи -
"Ще си идеш и ти. Като другите." ...

Кръговратно безмислие
Уморени улици, понесли товари
на всичките людски сърца.
Неми хора, лица, съдби, тротоари
и двойно по толкоз крака ...

Блудница - такава ме наричай!
Блудница с разкъсана душа.
Грешна съм, че толкоз те обичах,
грешка бе да вярвам в любовта!
Наивница - така ме пак наричай! ...

Корените ми изсъхнаха от чакане,
след като си тръгна с дъждовете...
и усмивките ми вече са студени,
откакто сянката ти не върви до мене...
Знаеш ли..., разчистих мислите си до една, ...

Ева знаела английски,
българин пък бил Адам.
По законите библейски,
в Рая срещнали се. Знам.
-How are you- попита Ева, ...

Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...