Плаче вината.
Изгони я споменът.
Остана без дом.

На моите малки мъжленца
Защо сърцето ми
тревожно бие,
защо сълзата иска да се скрие
в окото мое с бръчки украсено ...

Събуждаме се сутрин, намирайки сили за новия ден, често пъти мислейки за щастието. Започваме деня си кога с усмивка, кога - не, бързаме, падаме, ставаме и пак продължаваме, понякога дори незнаещи защо. Нямаме миг покой, миг почивка в това забързано ежедневие. Миг, в който да погледнем себе си, живот ...

Всеки ден си ми във мислите.
През вратата затворена на
моята вяра
процежда се тъничък лъч
светлина, ...

От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...

Нощ любовна - разлюляна люлка
на телата ни - преплетени венци.
От въздишки рукнаха стъклата.
Огънят е в нас, а сняг навън вали.
Прежаднели устните ни пият ...

По пустите дебри на моето пладне
не никне зелена трева...
Кога ли безсилен духът ми ще падне,
положил в прахта тетива?

Подвижен пясък.
Една погрешна стъпка.
Съдбовна грешка.

На мойта обич късах цветовете,
разпращах ги по цялата земя...
На хората в сърцата, в умовете
гнездо да свие Любовта...
Сезони минаха... Изтича времето... ...

Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...

>>>>
Лети със птиците в небето
и разкажи им за сърцето,
което до днес не спря да отрича,
че безкрайно много те обича, ...

Ще ме убиеш! Точно ти? И в бяло?!
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. Вляво.
Очаквах те. Но ми е рано в 8.
За първи път те виждам със червило. ...

Дали далеч ако си, ще те чакам?
Дали ако се върнеш, ще те помня?...
Дали ще чувам в нощите как шепнеш?
Дали ще мога да съм същата за теб?
Дали звездите ще изгряват пак за мене? ...

Ако можех да те направя щастлив,
бих изпълнила всяко желание.
Бих дарила най-вечния миг,
без да мисля за път, разстояние.
Бих вървяла седмици, месеци, ...

Съвременен Робинзон Крузо
На остров живее съвременен, чуден,
към материка - два моста и метро,
но в ритъма му оживен, многолюден
днес той е просто Робинзон Крузо. ...

Приспах болката си в сърцето,
за да не плаче моята душа…
Погледнах с усмивка небето,
докоснах го с ръка!
Умъртвих доверието си, ...

В тъмната нощ вървях сама,
спорих в тишината с моята съдба.
И в тази гъста тъма
исках всичко да разбера.
- Обичам го! - казах и аз, ...

Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени ...

Достатъчно ми беше... да ме имаш,
от упреци превърнах се в порок,
а дълго носех името "любима"
и теб в сърцето... като Бог.
Не ти се молех, само те обичах, ...

Нека се преборим!
Добрина, сърдечност, щедрост -
търсим и даряваме.
Откровение и вярност -
безрезервно даваме. ...

"Моят дом е моята крепост." Тази мисъл, формулирана още през периода на Средновековието с появата на западноевропейските градове, убедително илюстрира мирогледа на хората от тази отдалечена от нас във времето епоха. Мироглед, базиран на потребността от сигурност и вътрешен душевен комфорт. В тази жи ...

В пясъка търся следите,
в небето ми гледат очите,
морето така силно бушува
и във водата сърцето ми плува.
Търся те с поглед студен, ...

Поисках да бъда звезда,
да стоплям с усмивка всички сърца,
да бъда идол за много души,
да подражават на мен и на моите грешки,
но вгледах се тихо дълбоко в очите - ...

Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...

Някой би ли ми посочил любовта?
В предмета, който докосвам с ръце
В целувката топла и нежна
В чувствата на моето сърце
Всяка сутрин ...

Няма те! Но странно е защо не ме боли.
Отиде си! Но сякаш нямало те е дори преди.
Всичко свърши! Нима не осъзнаваш?!
Забравих те, а ти не се предаваш!
Плача, ала не от мъката по теб! ...

"Очи, които не виждаш, се забравят!"
Кой измислил е това?!
Някой не познаващ любовта? - Обичал е предмет.
Но затворя ли очите си, давя се в тях.
Две кафеви черни дупки отново ме изпълват с топлина. ...

Аз съм момичето, което ти дава сили,
аз съм момичето, което сутрин ти казва "Мили...",
аз съм тази, която вечер прегръщаш,
аз съм тази, заради която в къщи се връщаш.
Аз съм тази, която за тебе всичко би дала, ...

Не искам да те виждам,
защото в мрежите си ме оплете.
Тебе завинаги да обичам,
ти безжалостно ме обрече.
Не искам да те чувам, ...

СТАРИЯТ МОРЯК
Стои на вахта старият моряк.
С лулата пуши и въздиша тежко.
Зареял поглед в синкавия мрак,
си спомня минали горчиви грешки. ...

Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...

Горящо сърце
Когато видиш как приятел те предава,
когато видиш пренебрежение в нечии очи,
когато видиш, че на другиго държи -
от всичко това те боли! ...

Благодаря на Кадир Демир за предизвикателството да напиша най-истинския и най-топлия си стих! Някога, някога...(не беше отдавна),но... как съм живяла без теб?Без да те гушкам,без да те имам,без да те държа на ръце! Ти мое слънчице,грееш деня ми,пълниш света със живот!Малка звездичке,светиш в нощта м ...

ЦИГАНСКА ЛЮБОВ
(по разказа на Й.Йовков "Божура")
Черни дяволи играят
в очи ти черни, циганко.
В коси ти черни - магия. ...

Във хипнотичност древни ритуали
езически ме любят с непорочност...
И змийска кръв, изпъстрила бокали,
просъсква и разцепва безпосочност...
Сакрално е, напито от обредност, ...

Сага за новото време
I част - по времето на Ив.Костов
По Р.Ралин
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо, ...

Животът ти
е низове аршини.
С които ме измерваш.
В недостатъци.
Със ножиците режеш. ...

Животът е това, което мислим.
Животът е това, което носим -
парченца прежълтели истини,
повехнали без отговор въпроси,
"добри" лъжи, заключени за после, ...

Колко чувства искам да изкажа?
Не мога даже да заспя.
Колко силно искам да изпитам
от твоята уж несподелена любов,
с която толкова бързо привиквам... ...

Бляскав сатен -
обгръщане хладно,
пламтящата тлен -
докосване жадно.
Топли ръце, ...