14 621 резултата
Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак т ...
  619 
- Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ...
  1649 
3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
  644 
1.
Снегът бавно трупаше пухкави преспи. Всичко наоколо беше бяло и чисто. Коледната ваканция беше започнала преди два дни и площадчето пред старата часовникова кула в Краище се огласяше от детски глъч. Деца с шейни, деца със ски или просто оборудвани с кураж – всички те се радваха на снега и на своб ...
  487 
Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!
А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада ...
  1090  24 
1.
Дъждът бавно напояваше земята. Есента вече властваше над града, студът и мъглата бяха чест гост, а падналите листа образуваха шарен килим с дивни краски. Дъждовните капки по тях блестяха като бисери, придавайки приказност на цялата картина.
Комините на къщите в планинското градче Краище пушеха, а ...
  586  12 
Точно по изгрев на Еньовден човек трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Понякога Господ Бог не спира да ни изпраща изпитания. Забравя ...
  1673 
- Можеш ли да определиш, кой е най - прекрасния аромат на лятото?
- Щом ти ме питаш, значи сигурно е на похот, на женски сутиен попил аромата на разгорещена жена - опитах да се пошегувам с него.
- Малко по-сериозно, дееее. По-романтичен отговор потърси. Какви са тези каруцарски отговори, които ми да ...
  1431  14 
Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...
  369 
"Джаф, джаф, ей, ти, да, точно ти, джаф, ама погледни насам деее... Ето ме! Тук съм! Не в деколтето, а в чантата, глупчо, в чантата, която се люлее до него... Пфу, тъпчо, ама съм свикнала, джаф, отдавна съм свикнала. А какъв красив пич ходеше до него, лелеее. Със сини очи, благородно изражение, на к ...
  533  18 
2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
  674 
Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе ...
  900 
Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на древноегипетския бог Озирис - всевиждащият Хор, беше бръкнал в устата му, като в секретна ключалка на сейф и беше превъртял ключа в ключалката, за да избълва Озирис - владетелят на подземното царство, ...
  1679  10 
Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...
  927  11 
Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...
  988  18 
Седим с кучетата в двора на изоставеното поделение. Слънцето преваля, небето започва да лилавее над зелените корони, полюшващи се от топлия майски ветрец.
Мятам черната си кама по едно от дърветата. Нервна съм до побъркване, и въпреки, че не го показвам, той ме усеща. Последната седмица забелязахме, ...
  2220 
Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се р ...
  713 
Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ...
  724 
1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
  1291 
Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...
  802 
- 1 -
Втори ден Фикрет ага стануваше край балканския градец и не предприемаше нищо. Сеймените му се чудеха какво ли из един път му е дошло на ума, след като няколко дни бързаха през полето в най-усилната жега, превалиха за един ден Балкана и спряха да починат, да нахранят и напоят добре конете, пред ...
  1396  24 
Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с гото ...
  1280 
Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ...
  805 
Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не ...
  825 
Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...
  760 
  700 
Дива Страст
Разказ от Георги Гълъбов
Забеляза колата, веднага щом се показа от завоя. Черното, открито BMW, с хубавата жена зад волана. Беше идвала и преди. Паркира колата в сянката на големия бор. Високи платформени обувки, които правеха красивите ѝ крака още по-дълги. Черни, много къси панталонки ...
  829 
– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
  683 
Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...
  2322 
Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
  1055  18 
В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...
  924 
Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
  490 
Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...
  957  11 
На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...
  285 
Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...
  556 
Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ...
  981 
Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...
  516 
Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ...
  380 
В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ...
  1577 
17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...
  1265 
Предложения
: ??:??