14 755 резултата
Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...
2439
18
35
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
583
Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...
883
Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...
799
7
8
-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...
412
Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...
1270
13
23
Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
681
Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...
431
2
Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...
698
Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...
916
5
10
Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
761
1
4
Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...
486
***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
895
6
10
Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...
442
2
Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
755
2
3
Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
603
4
МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподавателями, ...
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподавателями, ...
1128
Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...
507
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
752
3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
1035
Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...
728
11
18
Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...
...
1118
1
11
„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...
1021
2
1
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...
1771
4
7
Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...
1141
2
3
Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
1208
5
5
Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
709
Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ...
828
6
2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...
981
1
1
- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...
433
1
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
2660
6
11
1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...
1205
2
3
Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...
783
5
11
Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...
670
1
1
Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...
1004
Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...
520
Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...
666
1
От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...
1262
15
11
Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...
1082
3
Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...
730
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
