14 621 резултата
Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ...
760
9
12
Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...
684
4
14
Вече е късна есен. Студеният ноемврийски вятър шибаше дърветата. Събаряше жълтите листа, сбираше ги на малки купчинки, а после с фината грация на илюзионист ги разпръскваше – накъдето му видят очите. Слънцето и днес е избягало като крадец след жалък обир, а небето – неговата плът и кръв, вече цяла с ...
695
6
Ноември. В студената сутрин улиците бяха пусти. Марин и петнадесетгодишната му дъщеря Надежда, слязоха от автобуса и се запътиха към чакалнята на гарата. Вратите се отвориха автоматично и голямото помещение приюти двамата пътници. Наредиха се на гишето. Изчакаха няколко човека и си купиха билети. Не ...
493
2
1
Когато стари хора ти кажат някоя мъдра мисъл, или поучителна история, не отминавай, а се позамисли, и си речи: „Сполай Господи!“. В нашето село имаше една такава стара жена, чийто живот беше оставил своите видими отпечатъци върху побелялата й коса, изгърбавената ѝ снага, и съсухрените ѝ от работа ръ ...
1256
2
8
- Какво мижаво същество си! Толкова си долна, слаба и жалка! Доброта! Откъде го изкопа това? Да не си някоя вкаменелост, а? Объркало си се нещо, ей момиче! Отиди да се лекуваш! Не си добре! Да го знаеш… Ще ми отговаряш какво било правилно и какво – не! Лайнарката ти с лайнарка! Тя ще ме учи! – мъжът ...
703
4
16
Мълвата ни заинтригува - мен и Кольо. Беше през ваканцията преди последния гимназиален клас. Седемнадесет-осемнадесет годишни, бяхме изпълнени с любопитство и достатъчно безразсъдни, та обикаляме през нощите из квартала и старото гробище, за да провери дали е истина. В началото на юли около две седм ...
1597
2
5
Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ...
635
2
Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ...
750
2
3
Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...
768
2
САНАТОРИИ им. ЛЕРМОНТОВА.
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ...
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ...
1172
1
2
Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...
480
2
4
А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
600
3
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
830
2
4
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
708
3
- Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...
606
3
9
- Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
715
2
4
656
1
2
Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...
740
1
I част
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...
742
1
Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
756
4
13
- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...
783
2
8
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...
1073
Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...
2542
2
4
Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ...
805
2
Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...
501
3
Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...
942
3
5
Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
700
1
2
"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
1405
16
35
Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
602
5
6
От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...
1574
1
4
Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...
543
3
5
Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...
834
3
Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
665
1
5
Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...
Малоспо ...
1229
Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...
657
2
3
Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...
508
2
6
С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
1317
7
11
Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...
1503
13
7
Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
573
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
