14 746 резултата
Момичето стоеше до отворения прозорец и забеляза малкото тичащо животинче.
Зад него се чуваше ужасяващия грохот на машините, които по команда на хората унищожаваха гората, от която то изскочи.
Зверчето бързо достигна до блока и се загуби от погледа й.
Сълзите бяха спряли да се стичат по красивото мл ...
  1135 
- Причините може да се хиляди, но винаги има такава - каза Уа Шо Ро и отпи здрава глътка от чашата си - Ти какво мислиш по въпроса?
Мечокът не му отговори с нищо друго, освен със задълбочено мълчание.
- Хм - замисли се грингърът - Прав си, никога нищо не се отнася само за едно нещо.
Мечокът отново з ...
  696 
Гронзогронтавър
В тази държава „човек разполага с неограничени възможности да се изгради като завършен идиот."
Здравко Попов
Отначало се разгони кучката на Карамфила, а после се появиха едни държавни чиновници и поискаха акциз, защото някой ме наклопал, че държа в мазето си бъчва с ракия. Казаха още ...
  2519 
(Съвместно с Victoria Extemporalis)
Питагор и математиката са си стари дружки. Поредният пример за античен… гений?, понесъл на плещите си основите на ред клонове от съвременната еволюция (или научно-технически прогрес)…
Математиката е хубаво нещо, учеха ни в училище. Всеки трябва да знае колко прави ...
  1061 
II част
„I thought that I had everything I didn't know what life could bring But now I see, honestly You're the one thing I got right The only one I let inside”. Новият ден започваше с тъжна музика, както никога до сега. „Да отвориш очи пред думи на истина... – помисли си той. „Да искаш да вярваш, н ...
  912 
Когато малкото Ко Те се загуби в гората, цялата котешка общност на Околийската Околия тръгна да го търси. Гар Ван, Но Щен Вълк и черната пантера Ра, които тъкмо закусваха следобедно с препечени филийки с мед, също се включиха веднага щом Ко Та Рак ги извика на помощ.
Вълк откри хлипащото Ко Те свило ...
  682 
Дарина гледаше немигащо, лицето на литературния герой беше тъжно, а това на Кристиян все така равнодушно. Сякаш просто приемаше всичко за даденост, с която се примиряваше.
- В крайна сметка може да ни се случва всичко, но ние сами избираме по какъв път да поемем - отбеляза той.
- Ти си извратен! Същ ...
  1022 
„Омразата по устните се стича. Ще пием ли и за това предателство?! Любовта на глас не се изрича, няма я и думата приятелство...”
I част
... Тъмно е, обичам тъмнината. Подкрепя ме когато страдам. Със затворени очи отново дишам, сам празнувам и това предателство. Пия виното от чашата, а не усещам слад ...
  1125 
„Средновековният период в Япония е характерен с множество войни и разруха, борба за власт и надмощие където самураите и шогуните стават господари на земята. Поради непрестанните войни, местните лордове търсят алтернатива на директната атака. Това води до установяването на партизански тип война и пок ...
  1050 
Онази нощ
За настроение, докато четете препоръчвам ето тези песни:
1. http://www.youtube.com/watch?v=8TR_Bij2uw4
2. http://www.youtube.com/watch?v=NRzq6-6aeHE
В онази тиха и страшна нощ Джо седеше на една самотна пейка в парка. Беше изключително тъмно и едва една осма от луната се показваше. Валше с ...
  960 
Повтарях си наум, че те няма вече. Повтарях си без дъх останала и изтерзана. Вървях, а крачките ми отекваха по паважа. Не можех да продължа, но продължавах... Нощта бавно започна да се спуска, а с нея сякаш усещах как бавно ме прегръщаш и сякаш те усещах с кожата си как ме целуваш. Не спирах да върв ...
  852 
Не е горещо, различно е. Отворила съм прозорците, за да усетя аромата на нивите, примесен с летния уличен прах, надявам се да изсуши напиращите сълзи и гняв. Облягам се и въздишам, малки парченца време се откъсват от устните ми, излитат навън и се пръскат по синьото порцеланово небе.
Отново съм на т ...
  951 
Здравей. Аз съм ангел. Да, правилно си разбрал - ангел. Не, не си мисли, че си говориш сам. Че си се побъркал, или че си прекалил с алкохола. Просто искам да си поговоря с теб. И без това самотата ни притиска и двамата. Имам нужда да споделя. Заслушай се в думите ми. Или просто затвори очи...
Аз съм ...
  1722 
Зимата на Горбачовата перестройка в Москва бе повече от страшна - кучешки студ, гарниран с абсурдна заповед да не се продава алкохол повече от бутилка. Бях студент последна година в Техническия Институт и сесията беше към края си- една от най-тежките в моето следване. В общежитието цареше хаос и гла ...
  1091  18 
ТЪЖБА
от
Минчо Николов Дунчев
седемдесет и пет годишен пинсиюнер. Живущ в с. Иманово Габровско. На ул. "УИЙЛЯМ ГЛАДСТОН" №І, роден на 13 юлий, 1920 год в с. Рибарово, Бургаска околия.
Господин капитане, идвам да ви са оплача послучай на обира, който стана с мене около осем, осем и половина часа на г ...
  1122 
Кой съм аз
Хареса му северната гръцка земя. Със скалните си манастири кацнали на толкова причудливи места и с толкова много запазени други исторически забележителности.
За капак решиха да отседнат на брега на Паралия, в залива на юг от Солун. Място с много хубав пясък, приличащо досущ на западното п ...
  1507 
Светът се напълни с разочаровани жени. Както е известно, ние узряваме рано-рано и ни напъва някакво странно желание да даваме плодове, за целта съответно ни е нужен мъж. Но не къв да е, а Истинския. Дето да ни пасва на конфигурацията на гените. (Извини ме, ако го докарвам суховато, но сантименталнит ...
  1618 
ОКОТО
Край прозореца се пързаляха тръни. И освен това, като бодли - порутени къщи, полегнали на хълбок ръждиви комбайни, фургони, дървета, пожълтели храсти и какви ли не още глупости.
- Имаш грешка, Иване!
- Природата има грешка - показах си зъбите аз и отпих от чашата.
- Това го има само в Австрали ...
  1047 
Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дари ...
  1202  20 
Когато небето обвие земята със сивите си пипала от мечтание и страх, а синьо-черната бездна придобие отенъците на калните локви. Когато иззад дърветата наднична сивкав мрак, който задушава планината във вечерната си прегръдка и процепът между световете не искри в златисто, огнено и лилаво... тогава ...
  1141 
... Запознаха се в началото на Август месец 2008 г. Тя случайно попадна на него в Skype и от дума на дума станаха близки.
Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.
На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той н ...
  1058 
Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...
  1133  19 
26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и б ...
  1021 
- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
  953 
18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
  2227 
БАШ МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА
„Няма ли други кандидати за матиране?" - написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.
Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия ...
  1276 
Лудост
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на све ...
  1177 
  903 
Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...
  1165 
ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...
  908 
Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...
  1414 
Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...
  2762 
  1084 
МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
  981 
Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...
  1999  14 
Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
  949 
Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...
  1237 
Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
  1160 
Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
  2662 
Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
  1841  12 
Предложения
: ??:??