14 550 резултата
Иван затвори конвулсивно мътнозелените си очи и потъна в топлите прегръдки на привидно красивия и илюзорен свят на мечтите си.
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
  1003 
Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
  1382 
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
  747 
ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
  2081 
Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
  741 
с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
  1169 
Съдба
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше то ...
  1378 
Love is when you look in someone's eyes and see everything you need.
Не е ли достатъчно банално просто да кажеш на някого, че го обичаш и да не си мислиш какво ще стане по-нататък, а просто да замълчиш, да го целунеш и да застинеш в сладкия момент?
С всеки изминал ден се убеждавам колко са сложни чу ...
  1431 
Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
  943 
Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
  1490  29 
"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
  955 
Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...
  1394 
Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...
  1050 
Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любо ...
  941 
Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беш ...
  690 
Есен. Мъгла. Борова гора като нарисувана с детски пастели от другата страна на прозореца...
Навремето бях смотан. Много смотан. Или поне се смятах за много смотан. Сега определено не съм. Може би порастнах, може би някой дойде в живота ми и неусетно извърши промяната, може би няма причина... не знам ...
  1139 
Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...
  3121  24 
МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...
  1020 
Някъде в Ирак. Омиротворителна база на НАТО. Два часа и тридесет минути сутринта.
Млад войник обхожда за пореден път външните стени на крепостта. Висок, здрав, изправен, смело крачещ, стиснал силно своето оръжие „АК – 47”, като държи палеца на дясната си ръка върху предпазителя, а с лявата стиска ко ...
  1414 
За овцете и хубавата тревa
За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...
Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. ...
  632 
Дейзи стоеше в колата си в покрайнините на града и се взираше в тежката мътна стена, образувана от слелите се в едно тъмни планини и оловносиво небе. Двигателят на "Форд"-а работеше тихичко, чистачките ритмично избутваха напористия дъжд встрани, а радиото някак плашливо лееше тиха музика, сякаш го б ...
  1514 
... Значи хич си нямам представа кой ме запозна с нея. Стара история, но още ми държи влага и като си спомня, започвам да се дърпам без причина и да се озъртам неспокойно в някакъв параноичен стрес, сякаш непрекъснато очаквайки да ме сполети нещо непредвидено. Е да, няма да си кривя душата - хубавиц ...
  835 
*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...
  1348  18 
Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...
  889 
Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениални ...
  2998 
РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...
  813 
Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...
  1325  11 
Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...
  1829 
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...
  2063 
Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш проти ...
  1010 
- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...
  690 
ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...
  2348 
Древно созополско бунгало с ръждив ламаринен покрив. Около лампата кръжат няколко мъжки богомолки. От време на време крилата на някоя от тях се докосват за миг до горещото стъкло и насекомото пада полуопечено на масата.
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голя ...
  1633 
  1078 
... By the cemetery gates of my fucked up brain, I do sometimes see a light. But is that a real light, or just another urge for self destruction?...
Добре, че беше дъждът, за да отмие повръщаното по пътя ми към дома, така както нищо не можеше да отмие безбройните образи, които се редуваха пред очите ...
  816 
Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...
  1141 
Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...
  598 
Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...
  1175  25 
Титаник беше велик кораб. Той беше корабът на корабите. Толкова огромен за онези времена, че на борда имаше дори автомобили. 2300 човека + храна, вода, каюти, дори самостоятелни палуби. Двигателите бяха високи поне 15 метра, а коляновият вал поне 3 палуби висок.
На 14.09.1912 год. в 12:40 по гринуич ...
  1726 
- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постиг ...
  763 
Предложения
: ??:??