14 753 резултата
От всички неща на света, аз исках само едно... нейното сърце...
Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...
Спомням си нейните думите ... "Не можеш д ...
Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...
Спомням си нейните думите ... "Не можеш д ...
1007
Халата Алла
На една хала,
която по случайност се е родила жена.
-Ина, бейбе, намерил съм купон за тази вечер! Някакво градинско парти в Бояна. Ще попълваме заедно колекцията, нали? Хайде, кажи "да", не ми се ходи сам, а и не ми се скучае петък вечер. Онази моята последната, знаеш я, блондито, та същ ...
На една хала,
която по случайност се е родила жена.
-Ина, бейбе, намерил съм купон за тази вечер! Някакво градинско парти в Бояна. Ще попълваме заедно колекцията, нали? Хайде, кажи "да", не ми се ходи сам, а и не ми се скучае петък вечер. Онази моята последната, знаеш я, блондито, та същ ...
1585
2
Вълчицата се огледа. Стоеше на това място от доста дълго време. Студът не я плашеше. Души наоколо, но усеща само миризмата на хората минали от тук преди няколко дни. Студът е сковал земята, снегът заличава всички следи. Животното леко повдига единия си крак. Сякаш чу нещо. Наостря уши и надига глава ...
1558
2
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...
1234
1
10
На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетих ...
1161
7
Искам някой да ми каже как се забравя мъж. Искам да знам как да не мисля повече за теб.
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с дру ...
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с дру ...
3624
5
Всеки път, когато сядах на кафе в градинката на барчето, я наблюдавах внимателно. Мъничка и миловидна, късо подстригана и с момчешка фигура. Големи, замислени очи. Тя беше единствената, която сядаше при мен без да се страхува или притеснява от белезите ми. Другите бягаха от мен като от прокажен. Всъ ...
1399
21
Коледен разказ
И днес тя бързаше да се прибере от работа, защото знаеше, че я чакат в къщи. Минавайки по ул. ”Рилска”, тя реши да се отбие в един магазин за коледни играчки, тъй като вече наближаваше най-светлият и приказен празник, беше време да започне коледното пазаруване. Влизайки в магазина, ко ...
И днес тя бързаше да се прибере от работа, защото знаеше, че я чакат в къщи. Минавайки по ул. ”Рилска”, тя реши да се отбие в един магазин за коледни играчки, тъй като вече наближаваше най-светлият и приказен празник, беше време да започне коледното пазаруване. Влизайки в магазина, ко ...
1888
4
Подслушани телефонни разговори 1
- Ало... Здрасти, муцка! Как си бе, мила?... А-а, браво, браво!... И аз съм добре. Излязох за цигарка и реших да те чуя. То сега е малко напечено, ама... Ами „що"... Шефката се върна, та сега всички сме на тръни... Как „Коя", бе мила?... На шефа жената... Не, не е ра ...
- Ало... Здрасти, муцка! Как си бе, мила?... А-а, браво, браво!... И аз съм добре. Излязох за цигарка и реших да те чуя. То сега е малко напечено, ама... Ами „що"... Шефката се върна, та сега всички сме на тръни... Как „Коя", бе мила?... На шефа жената... Не, не е ра ...
1564
6
***
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не мож ...
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не мож ...
1360
18
Тя вървеше с наведена глава по пустата провинциална улица. Погледът и виждаше единствено заснежения, кишав асфалт, в който газеха мокрите и измръзнали крака, но тя не усещаше нищо. Нищо, освен изгарящата болка в сърцето си. Изгонена. Изхвърлена като мръсно улично псе. От човека, на когото беше отдал ...
686
1
Тук е страхотно. Все пак е море, няма как да не е страхотно! Чувствам се свободна да мисля и правя неща, които не са ми минавали през ума. Вчера ми хрумна да търся по плажа камъче във формата на сърце - нали ме знаеш каква съм романтичка. И всъщност открих едно, което приличаше на такова. Много се з ...
875
Студено е. Навън вали сняг и в блестящата си феерия снежинките описват най-красивия си полет - първия и последния.
Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не ...
Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не ...
1854
1
ЗЕЛЕНОТО НОСИ КЪСМЕТ
(чернова)
Пеньо Николов бързаше към букмейкърският пункт за да заложи последните си пари на футболни мачове. Футболът и залаганията бяха неговата страст. Скоро телевизорът му изгоря и сега непрекъснато му се налагаше да обикаля букмейкърските пунктове за да зяпа поредната футбол ...
(чернова)
Пеньо Николов бързаше към букмейкърският пункт за да заложи последните си пари на футболни мачове. Футболът и залаганията бяха неговата страст. Скоро телевизорът му изгоря и сега непрекъснато му се налагаше да обикаля букмейкърските пунктове за да зяпа поредната футбол ...
972
3
1470
2
Четвъртъкът, в който всичко започна, Майкъл се прибираше в необикновено добро настроение. Не усещаше стъпките си, носеше се като че по въздуха, както преди години, в плен на ученическа любов.
А нима сега бе различно?
Замисли се и установи, че отчасти беше, отчасти - не. Твърде много неща се бяха про ...
А нима сега бе различно?
Замисли се и установи, че отчасти беше, отчасти - не. Твърде много неща се бяха про ...
1158
1
Беше лятна бурна нощ като онези през Август. Клоните се огъваха с всичка сила, а вятърът надаваше вой. Силни гръмотевици раздираха небето... сякаш предвещаваха, че нещо ще се случи..
В болницата в малкото градче беше настанено младо, около двадесет и пет годишно момиче. Славеше се с красотата си - с ...
В болницата в малкото градче беше настанено младо, около двадесет и пет годишно момиче. Славеше се с красотата си - с ...
1050
3
Феликс
Градът заспиваше бавно. Една след друга казанлъшките улици опустяваха в този късен час. Те биваха последвани от изгасването на електрическите крушки в хорските жилища, но една представителка на този вид електрически уреди не следваше общия пример. В стаята, която тя осветяваше, едно момче на ...
Градът заспиваше бавно. Една след друга казанлъшките улици опустяваха в този късен час. Те биваха последвани от изгасването на електрическите крушки в хорските жилища, но една представителка на този вид електрически уреди не следваше общия пример. В стаята, която тя осветяваше, едно момче на ...
1512
1
Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
1064
1
Този разказ е вдъхновен от една истинска случка на пл. "Св. Александър Невски" в София. Публикуван в сборника с разкази "Из дълбините на сърцето" през 2006 г.
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
2091
5
Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо - на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
2222
13
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...
1534
31
Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
4149
17
Тъкмо бях доволна от живота си. Бях основател и лидер на "всички лиги", какви лиги ли? Ами, изпитът за членство в едната се държеше върху умения, които се демонстрираха върху голяма краставица и два домата. За другите "лиги" се сетете сами. Тези умения, съчетани с доста голяма и чаровна доза "личнос ...
1307
4
Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
1443
2
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
1739
14
С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...
1615
5
Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...
1279
4
АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
2781
5
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
11102
6
ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
1468
3
- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегър ...
1338
1
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
1465
36
Малкият фотомодел
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
1665
- Каква приятна изненада - възкликна Госпожица By-The-Way с интонация, която подсказваше, че изненадата не е никак приятна - та ти закъсня само с петдесет и пет минути за срещата ни!
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
1042
Тълпата отминаваше малкото момиче, без да му обръща никакво внимание. Температурите бяха рекордно ниски и всеки се загръщаше колкото се може по-плътно в палтото, якето или мъхестия си кожух - лъжлива имитация на топла дреха, в която студът се пропиваше като ледена вода. Бързайки към жилищата, където ...
1538
3
- Хей, спри подяволите! Нима не ме искаш?! - каза тя.
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
1069
1
Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се ...
992
2
Извади огледалцето си в асансьора. Погледна се. Кожата и блестеше, а очите сияеха. Усмихна се... Усмихна се на Него.
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
995
3
- Откога тичаме?
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
1012
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
