14 350 резултата
Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...
2017
1
19
Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...
703
3
... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
1973
26
ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...
763
2
Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...
562
2
... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
1363
6
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...
874
8
Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...
808
11
Объркано нещо е животът. Днеска го гледаш един, утре се обърне и вече станал друг. Днеска си на дъното, утре си се качил на върха. Заседиш се колкото там можеш на високото, пак се завърти оня ми ти живот и пак си изпаднал на някъде. Днеска, ако си на просяшка тояга и някой ти каже „Ти след толкова и ...
1158
5
Дяволски вълни
- Разкажи ми история...
Седим на морския бряг и гледаме вълните. Последните мигове от лятото са - утре се връщаме вкъщи. Двете седмици, изкарани в крайморското градче, почти са се стопили.
- Хайде де, разкажи ми история... ти винаги разказваш толкова хубаво...
- Какво искаш да ти разк ...
- Разкажи ми история...
Седим на морския бряг и гледаме вълните. Последните мигове от лятото са - утре се връщаме вкъщи. Двете седмици, изкарани в крайморското градче, почти са се стопили.
- Хайде де, разкажи ми история... ти винаги разказваш толкова хубаво...
- Какво искаш да ти разк ...
1163
2
По някакъв нелеп начин свързах появата на онази непозната в бара с Лу Саломе. Нямам представа как се появи в главата ми подобна фикс идея. Определено беше красива и определено нереална, за да имам достъп до някакви илюзии; дори не съм си го представял като възможен вариант. В подобни състояния изпад ...
919
3
ЗОВЪТ НА МАРИЯ
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...
957
4
ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ
За тях вечерта беше прекрасна. Светът сe потули в синевата.
Мракът пълзеше, а онова задушаващо зелено, което мамеше
през деня, се потапяше в тъмнината и под прожекторите на лу-
ната се превръщаше в някаква сапфирена фантазия, украсена ...
За тях вечерта беше прекрасна. Светът сe потули в синевата.
Мракът пълзеше, а онова задушаващо зелено, което мамеше
през деня, се потапяше в тъмнината и под прожекторите на лу-
ната се превръщаше в някаква сапфирена фантазия, украсена ...
528
2
Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...
756
2
Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...
805
1
Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...
843
9
Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...
1194
20
Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...
Ч ...
647
11
Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...
799
1
Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...
854
Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...
895
2
В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
1267
44
Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...
1147
16
Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...
879
1
Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...
704
1
Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...
658
3
Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...
1756
7
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...
809
7
Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...
692
1
Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...
1183
20
Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...
1044
2
Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...
1041
20
Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...
802
1
Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...
873
2
CRIMSON AND CLOVER
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...
718
2
Дъждът всъщност ми харесваше. Есен. Мокри листа. Алеите в парка миришат на гнилоч, влага и птичи изпражнения. В джоба на якето си имах патронче водка. Седнах на една пейка и го отворих. Първата половина свърши още с първата глътка. Определено много ми се пиеше. След два часа имах среща в клуб "Султа ...
947
2
Огън, огън падаше от небето. По новините бяха предупредили за горещия ден, но никой не си даваше сметка, че земята ще се превърне в ад. В небесата не се виждаше нито едно облаче, сякаш жестокото слънце ги беше прогонило надалеч и сега безмилостно хвърляше жълтите си лъчи в долината. Наоколо беше тих ...
1276
1
3
1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...
710
Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...
1218
3
Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
665
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
