14 362 резултата
Наближава Коледа!
Най-светлият празник - Рождество.
Последно се бяха чули преди месец. Бяха решили да посрещнат
празника заедно. Но след това той не се обади повече...
Тя трескаво очакваше поредния телефонен звън и неговият ...
  1545  14 
Моята луда еврейска Коледа
Стане ли въпрос за семейство и традиции, съм във вихъра си. Няма нищо по-хубаво от семейните празници. От уюта, топлината, празничната атмосфера и настроение. Особено когато празника е свързан и с традиции - какво по-добро поле за изява на моята скромна персона? Освен с по ...
  3116  17 
Маска на маската
Загубих чувствата с температура близо до слънчевата, загубих несъвършеното желание, което криех в сърцето си и повярвах, че е престъпление да вярвам в любовта, повярвах, че тя е нещо жестоко. Бокалът бе пресушен, а восъкът изстиваше, когато старият разказвач на легенди запали нова с ...
  1313 
KOЛЕДА
Не много отдавна съществувала една гора на име "Коледа". В нея никога не бе стъпвал човешки крак, защото през деня тя била невидима заедно със своите обитатели. А през нощта никой не разбирал за съществуването й, тъй като се намирала посредата на една огромна и страшна джунгла, пълна с какви ...
  1488 
Баба Добринка живееше в онези малки къщи, които сякаш преживели и двете световни войни, чакащи трета, все още украсяваха индустриалната сива картина със своите чудни светли цветове, отдавна потъмнели, но останали по напуканите стени само, за да задържат вниманието на някой отегчен минувач за секунда ...
  1463 
Тя...Тя беше толкова красива, толкова фина с прекрасни черни коси и зелени очи наподобяващи пролетната трева... Рокличката и беше розова с панделчици, а кутията в която се намираше беше толкова красиво опакована, че когато малката Ив я видя под елхата не и се искаше да я отваря... Една седмица преди ...
  1724 
ЛЮБОВТА - НАЧИН НА ЗЛОУПОТРЕБА
В началото беше шамарът. Повтори. Потрети. Не я болеше. Ръката му пореше въздуха отчетливо и ясно.
- Къде беше?! С кого? Мръсница такава...
Ушите и пищяха. А беше чиста. Чиста като момина сълза. Закъсняла беше. С компания беше. Докараха я с кола. Останалите продължиха. ...
  1599 
Сметки без кръчмар
От известно време чувствам особен душевен комфорт. Дъщеря ми е студентка в трети курс, живее с приятеля си на семейни начала. Премина през труден пубертет - то беше отстояване на права, скандали, обиди и всичко присъщо за този период, съчетано с буйния и темперамент и инатлив нрав ...
  1121  12 
Обичам моя приятел Жоро. Никой друг не ме разсмива толкова много, както може той. Освен това страшно много прилича на Краси Радков от "Шоуто на Слави". Има същите малки устни, като детенце, симпатяга. Сутрин ме събужда с песента на Азис - "Обичам те", като добавя:
- Любов моя, обичам те!
Голям шегад ...
  1694 
От всички неща на света, аз исках само едно... нейното сърце...
Уви, така и не успях да го открадна, според хората съм най-великия крадец, който някога се е раждал... но не можах да открадна най-голямото съкровище, което човек някога е познавал... любовта...
Спомням си нейните думите ... "Не можеш д ...
  904 
Халата Алла
На една хала,
която по случайност се е родила жена.
-Ина, бейбе, намерил съм купон за тази вечер! Някакво градинско парти в Бояна. Ще попълваме заедно колекцията, нали? Хайде, кажи "да", не ми се ходи сам, а и не ми се скучае петък вечер. Онази моята последната, знаеш я, блондито, та същ ...
  1425 
Вълчицата се огледа. Стоеше на това място от доста дълго време. Студът не я плашеше. Души наоколо, но усеща само миризмата на хората минали от тук преди няколко дни. Студът е сковал земята, снегът заличава всички следи. Животното леко повдига единия си крак. Сякаш чу нещо. Наостря уши и надига глава ...
  1351 
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...
  1083  10 
На перона, зад планините от багажи в нетърпеливо очакване стояха нервничeщи, с премръзнали крайници от декемврийския вятър, пътници. Влакът закъсняваше вече с час, сякаш идваше от оня свят... Впецепението им за миг бе разкъсано от едва доловимото потракване на колела по релсите... Всички се засуетих ...
  1029 
Искам някой да ми каже как се забравя мъж. Искам да знам как да не мисля повече за теб.
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с дру ...
  3428 
Всеки път, когато сядах на кафе в градинката на барчето, я наблюдавах внимателно. Мъничка и миловидна, късо подстригана и с момчешка фигура. Големи, замислени очи. Тя беше единствената, която сядаше при мен без да се страхува или притеснява от белезите ми. Другите бягаха от мен като от прокажен. Всъ ...
  1244  21 
Коледен разказ
И днес тя бързаше да се прибере от работа, защото знаеше, че я чакат в къщи. Минавайки по ул. ”Рилска”, тя реши да се отбие в един магазин за коледни играчки, тъй като вече наближаваше най-светлият и приказен празник, беше време да започне коледното пазаруване. Влизайки в магазина, ко ...
  1624 
Подслушани телефонни разговори 1
- Ало... Здрасти, муцка! Как си бе, мила?... А-а, браво, браво!... И аз съм добре. Излязох за цигарка и реших да те чуя. То сега е малко напечено, ама... Ами „що"... Шефката се върна, та сега всички сме на тръни... Как „Коя", бе мила?... На шефа жената... Не, не е ра ...
  1397 
***
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не мож ...
  1234  18 
Тя вървеше с наведена глава по пустата провинциална улица. Погледът и виждаше единствено заснежения, кишав асфалт, в който газеха мокрите и измръзнали крака, но тя не усещаше нищо. Нищо, освен изгарящата болка в сърцето си. Изгонена. Изхвърлена като мръсно улично псе. От човека, на когото беше отдал ...
  618 
***
Тук е страхотно. Все пак е море, няма как да не е страхотно! Чувствам се свободна да мисля и правя неща, които не са ми минавали през ума. Вчера ми хрумна да търся по плажа камъче във формата на сърце - нали ме знаеш каква съм романтичка. И всъщност открих едно, което приличаше на такова. Много се з ...
  760 
Студено е. Навън вали сняг и в блестящата си феерия снежинките описват най-красивия си полет - първия и последния.
Тя стой на леглото, сама, загледана в зимния пейзаж. Снежинките падат от небето, а ледени сълзи обливат лицето й. Сама е отново и отново... Него го няма, излезе от живота й. Боли я, не ...
  1599 
ЗЕЛЕНОТО НОСИ КЪСМЕТ
(чернова)
Пеньо Николов бързаше към букмейкърският пункт за да заложи последните си пари на футболни мачове. Футболът и залаганията бяха неговата страст. Скоро телевизорът му изгоря и сега непрекъснато му се налагаше да обикаля букмейкърските пунктове за да зяпа поредната футбол ...
  888 
>
> ВАЛЕНТИНКА ЗА ТАМБУРАТА
>
>
> ...
  1213 
Четвъртъкът, в който всичко започна, Майкъл се прибираше в необикновено добро настроение. Не усещаше стъпките си, носеше се като че по въздуха, както преди години, в плен на ученическа любов.
А нима сега бе различно?
Замисли се и установи, че отчасти беше, отчасти - не. Твърде много неща се бяха про ...
  1067 
Беше лятна бурна нощ като онези през Август. Клоните се огъваха с всичка сила, а вятърът надаваше вой. Силни гръмотевици раздираха небето... сякаш предвещаваха, че нещо ще се случи..
В болницата в малкото градче беше настанено младо, около двадесет и пет годишно момиче. Славеше се с красотата си - с ...
  858 
Феликс
Градът заспиваше бавно. Една след друга казанлъшките улици опустяваха в този късен час. Те биваха последвани от изгасването на електрическите крушки в хорските жилища, но една представителка на този вид електрически уреди не следваше общия пример. В стаята, която тя осветяваше, едно момче на ...
  1286 
Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
  927 
Този разказ е вдъхновен от една истинска случка на пл. "Св. Александър Невски" в София. Публикуван в сборника с разкази "Из дълбините на сърцето" през 2006 г.
СНЕЖНО ИЗБАВЛЕНИЕ
Едри пухкави снежинки затрупваха площада. Клоните на дърветата пропукваха под тежестта на снега. Всичко беше побеляло… също ...
  1751 
Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо - на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или ...
  1924  13 
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...
  1398  31 
Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...
  3674  17 
Тъкмо бях доволна от живота си. Бях основател и лидер на "всички лиги", какви лиги ли? Ами, изпитът за членство в едната се държеше върху умения, които се демонстрираха върху голяма краставица и два домата. За другите "лиги" се сетете сами. Тези умения, съчетани с доста голяма и чаровна доза "личнос ...
  1115 
Това е първият разказ в книгата ми "Из дълбините на сърцето", публикувана през 2006 г.
ИЗВОРЪТ НА НАДЕЖДАТА
Слънцето бавно залязваше зад хоризонта. Селцето, което се намираше в подножието на планината, се огласяше от прибиращите се от полето уморени селяни. И този ден беше към края си. Горе в планин ...
  1229 
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
  1587  14 
С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...
  1392 
Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...
  1037 
АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
  2482 
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
  10411 
ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
  1217 
Предложения
: ??:??