3 388 резултата
Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ...
  479 
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
  675 
Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
  665  13 
По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ...
  1008 
Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...
  651 
– Бе, какво ми пускат вечер по телевизора…/На него специално? По личния му телевизор?/
– А какво ти пускат? – питам заинтересовано.
– Новини разни… Какво ме интересува дали Путин и Тръмп ще се срещат, че и за какво ще си говорят? Ако стане нещо – ще разбера…
Интелигентен комшия е. Завършил СПТУ, пос ...
  582  11 
Ела, ела! Нема да се плашиш! Нема да ти се карам! Сега съм в най-добра кондиция! Ей, страха съм ви взел, бе! Виж сега, искам да говоря нещо сериозно с теб! И да си записваш! Омръзна ми разни академичета и феодални старци да ми приказват насам-натам, че не съм бил културен! Ще видят те една култура к ...
  733  15 
Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...
  623 
Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ...
  890 
Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...
  1048 
(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
  813 
Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...
  598 
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
  713  25 
Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...
  674 
Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...
  999 
В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...
  684 
Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...
  574 
Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...
  755  11 
- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...
  585 
Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
  680  16 
- Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въд ...
  939 
Муцито беше жена, на която се удаваше всичко! Където я пипнеш – бръмваше от раз! Нямаше нещо, което да не можеше да върши сама. Например да си изреже ноктите по съвършен начин, при това и на двете ръце! А после да ги изпили с пиличка! Превръщаше ги в шедьоври! Не стига рязането и пиленето, ами можеш ...
  976 
Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
  673 
Глава тридесет и шеста
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...
  584 
Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
  824 
Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...
  654 
- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и пари ...
  1763  19 
1
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...
  677 
Глава двадесет и шеста
Приказка за лека нощ
Ей тъй си зяпах в телевизора унесен в спомени, когато жената влезе, отбеляза, че пак не съм го включил и рече да се приготвям, защото е мой ред да приспивам внучето. То – естествено, че момче, естествено, че на мое име, естествено, че падащо си от тия годи ...
  686 
Глава двадесет и първа
За женското царство, за приятелите и враговете, за проблемите човешки с жените
В къщи имам жена, три дъщери, тъща и стар автомобил. Плюс заекващ съсед, който държи всяка вечер на вратата да ми изясни проблемите на световната и в частност родната политика. Така че съм далеч от ...
  711 
Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...
  838  13 
След тридневен размисъл върху планът как да хванат отдавна наблюдавани бандюги, водачът на групата по залавянето им Найден Найденов вече беше сигурен, че този път няма да ги изпуснат. Ще ги скотавчат в къщата, където са отседнали и ония няма да се усетят откъде им е дошло. По бели гащи ще ги хванат, ...
  671 
Глава шестнадесета
За виаграта и многобройните й приложения в бита наш
Та – влизам аз обратно в гараж-кафенето, сядам при Митето, поздравявам комшията Сашо, дето се е паркирал на масата и викам:
- Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага: ...
  747  11 
- Хайде, бе, Пешко, кажи най-после, как успяваш да прикоткаш красивата си жена? По- чаровна от Богиня, със стегната, като на расова кобилка, задница, стройна като дръжка на лопата! А като погледна теб... виждам само едно буре, на което всеки миг ще му се пръснат дъгите!
- А ти, бе?!? Да не си голям ...
  975  15 
Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайс ...
  611 
Глава шеста
Я малко да помислим в един ден за размисъл. То пак, че е веднъж на четири години, иначе какво ще го правим толкова често?
Не, каквото и да ми казвате – добри хора са родните политици. Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено ми ...
  681 
Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...
  682 
Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...
  796 
Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...
  581  11 
- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...
  691  19 
Предложения
: ??:??