6 396 резултата
Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...
784
3
Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...
997
1
Купих си комплект чаршафи. Италиански. Хубави и скъпи. Сто процента памук. И в любимите ми цветове – сиво, розово, лила. Меки и нежни на допир.
Донасям ги с радост вкъщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още с ...
Донасям ги с радост вкъщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още с ...
916
2
То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...
727
1
Открадната луна
Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неп ...
Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неп ...
738
Хм, откъде да започна... Не зная сега... В смисъл - имах едно непреодолимо желание да ти напиша някои неща... А сега... всичко се изпари направо... Исках да ти кажа как шумът на падащите листа не е същия, когато те няма в обятията ми... как дори лекият дъжд отхапва парченца от душата ми, а допреди м ...
725
Да изживееш живота си - това е като да скочиш от ръба на една скала и да полетиш надолу, за да завършиш полета си в земята. Изборът - дали да се хвърлиш в пропастта - е лично твой. Скалата, на която стоиш ще се срути след броени години и тогава ще се озовеш на дъното, без да си го искал. Това е съдб ...
649
Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...
858
1
Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...
- Не се дръж така, м ...
997
3
- Пак съм тук!
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...
867
6
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...
695
3
Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...
699
2
„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...
1953
18
Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цу ...
1346
1
Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, ...
781
1
В забрава ще останат всички наши спомени, всички болки и сълзи, в забрава ще останат нашите мечти...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние ...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние ...
742
Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. По ...
937
1
1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...
1955
1
Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...
513
„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...
1531
1
Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...
669
7
“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...
719
Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...
1243
13
Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртве ...
604
1
Студените зимни вечери... Странно е как в тях намираш нещо сякаш отдавна изгубено, нещо сякаш отдавна отминало и въпреки всичко все така близко и познато. Студът ти дава успокоението, размисъла и себепознанието, от които така отчаяно се нуждаеш. Погледът ти неусетно се спира върху прозореца и минава ...
967
3
599
Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...
706
2
Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
832
1
Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...
892
4
Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...
899
Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги ...
663
2
Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...
873
Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
902
6
СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
906
1
За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
757
1
ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
1040
2
Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
878
3
the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
1204
3
Моден бутик “ALTA VISTA”
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...
1019
2
Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...
736
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
