6 392 резултата
Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
732
3
КРАЯТ НА ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЮЛСКИ ДЕН
В оня ден не успях да пристигна навреме, за да те видя.
Късно ми казаха, че си тръгнал, умиращ от болка.
Късно ми предадоха думите ти: "Кажете й, че аз си отивам".
Отивал си някъде. ...
В оня ден не успях да пристигна навреме, за да те видя.
Късно ми казаха, че си тръгнал, умиращ от болка.
Късно ми предадоха думите ти: "Кажете й, че аз си отивам".
Отивал си някъде. ...
1328
6
Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...
1062
3
Крепост от илюзии
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...
601
Вкусът беше гладък и атрактивно мощен с остатъчен аромат на сочно благоухание от конфитюр с черни горски плодове.
Дълго и сухо усещане с пикантна нотка на тютюн почти изгори небцето ми, след като силен дъх на прясно масло и червена чушка с пикантна подправка и далечен вкус на пръст се разляха топло ...
Дълго и сухо усещане с пикантна нотка на тютюн почти изгори небцето ми, след като силен дъх на прясно масло и червена чушка с пикантна подправка и далечен вкус на пръст се разляха топло ...
1161
1
- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...
- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.
- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...
- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!
- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня ...
- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.
- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...
- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!
- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня ...
1485
5
- Навън вали. Като си подадеш черния ръкав и става моментално бял.
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...
1166
4
Любовта, от която умирах
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...
793
3
Гердан от разноцветни мъниста положен е на изящния врат. Една усмивка необикновена и чиста, пред която положил бих цял един свят. Очите, големи и светли, изпиващи всяка сила в мен, косите меко червени при залез след дългия ден. Но друго аз видях в теб, друго аз обикнах. Едно дете ранимо, едно порцел ...
711
Мъртва тишина се спусна в мразовитата зимна нощ в гората до малко село. Сняг имаше навсякъде... Дърветата скърцаха, като че ли искаха да проходят. Мъртви тътени идваха из краищата на огромното поле. Вятърът беше по-силен и по-студен от всякога. Дори и мъртвите в близкото гробище сякаш се страхуват о ...
804
Дните, прекарани с теб, са тъй близо в моето съзнание, но ти отдръпна се от мен след моето признание. Бях искрен и с това сгреших. Обичах те! И си заплатих. Благодаря ти за отделените дни, часове и минути. Благодаря ти за този скъп миг, в който, макар и в илюзия, се чувствах щастлив. Благодаря за де ...
1228
3
И тръгна по задънената улица на живота и се оплете в толкова много стремежи. Мрежите на мечтите те спряха, но ти се огледа и видя светлината да блести... Протегна ръка, за да я докоснеш, но беше толкова нежна, че се разсейваше в невероятните ти пръсти... Ти наведе дълбоко глава и започна да плачеш, ...
865
2
Заобиколена съм от хора. Много хора. И всеки се опитва да се меси в живота ми. Да ми дава ненужни съвети и непрестанно да се стреми да ме променя по негови разбирания.
Аз не съм ничия пионка. Не съм била, няма и да бъда.
Не че не ме разбират. Аз не съм готова да бъда разбрана. Не съм готова да се из ...
Аз не съм ничия пионка. Не съм била, няма и да бъда.
Не че не ме разбират. Аз не съм готова да бъда разбрана. Не съм готова да се из ...
1194
4
Плюя на улицата. Няколко минаващи хора ме поглеждат с строги очи, сякаш съм направил нещо непоправимо, сякаш ме познават и знаят нещо за мен. Кои сте вие? Поглеждам ги в очите и те извръщат поглед, защото усещат, че виждам греховете им, виждам елементарното в тях. Плюя на вас, плужеци на обществото, ...
1421
3
Вярно е, че не винаги съм бил честен, ама не е това най-важното. Да ти кажа честно, никой не очакваше нещата да се развият така, най-малко пък аз, но пък тази история е за някой друг път. По-важното сега е какво се случи преди това, много преди това, в дните, в които не знаех живея ли, мъртъв ли съм ...
805
1
(Разказ без куче)
Отдавна започна да ми се изяснява, че не съм си на мястото. Понятно е, че тук никой не си е на мястото и то е забележимо дори за самите присъстващи. Тук някъде трябваше да се появи и кучето, но то също липсва и аз не разбирам неговото значение. Обикновено около Коледа пристигат мно ...
Отдавна започна да ми се изяснява, че не съм си на мястото. Понятно е, че тук никой не си е на мястото и то е забележимо дори за самите присъстващи. Тук някъде трябваше да се появи и кучето, но то също липсва и аз не разбирам неговото значение. Обикновено около Коледа пристигат мно ...
707
3
Аз обичам Шампанско, винаги съм го обичала. Поради това, което е и всичко, което е в него. Харесвам цвета му. Толкова е уникален, че дори си е дал име, цвят ‘Шампанско”. Нежен и леко прозрачен – цвят способен да бъде фон на всичко...
Как се нарича умението да сътворяваш цветове? Има нещо особено в Ш ...
Как се нарича умението да сътворяваш цветове? Има нещо особено в Ш ...
1290
8
Живял някога, много отдавна, още когато колата била 2 лева, един много тъжен и много самотен панталон без сърце. По цели дни панталонът плачел безутешно, обикалял обелските улици и говорел:
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, ...
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, ...
1662
11
Притихна до побелялата пътека. Огледа се,погледна към небето и... нещо там се случи в сърцето.
Усмихна се. Погубена от рая малка бяла прашинка - прашинката в окото й. Парче от нереална действителност. Разплака я и тя утихна в утрото - отдавна болно, бледо и мъгливо. Няма рай... сънят я събуди, сънят ...
Усмихна се. Погубена от рая малка бяла прашинка - прашинката в окото й. Парче от нереална действителност. Разплака я и тя утихна в утрото - отдавна болно, бледо и мъгливо. Няма рай... сънят я събуди, сънят ...
749
1
Защо е толкова трудно да повярвам, толкова истинско да го усетя-живота, болката от смъртта всеки ден. Когато падах, знаех - зад гърбът ми се смеят тези, на който ръка подавах. Знаех, че ми обвиняват за болката. Не хората, а онази жестока злоба ме затвори, тя ме преобрази. Накараме, застави ме, да не ...
594
Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...
636
1
Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвц ...
743
Да ти разкажа ли за самотата? Да ти опиша ли мрака и болката? Да ти покажа ли ада, в който съм заключена? Сама сред хора съм и все виждащите ми очи са ослепени. Ледени пламъци опожаряват плътта ми. Ангели и демони са вплели голите си тела и се докосват с крила. Мрачни призраци пеят тъжни арии. Под ч ...
675
1
Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...
810
2
Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...
770
1
Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).
734
2
Висях по средата на цветната пропаст,
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли, ...
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли, ...
583
ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...
1758
2
Аз: Какво всъщност представляваш ти?
Любовта: Аз съм различна, в зависимост от това как даден човек ме чувства. Едни ме чувстват като тъжна, разочароваща - тогава съм такава. За други съм разтърсваща и покоряваща.
Аз: А за тези, които мислят, че несъществуващ?
Любовта: Аз съществувам и за тях, само ...
Любовта: Аз съм различна, в зависимост от това как даден човек ме чувства. Едни ме чувстват като тъжна, разочароваща - тогава съм такава. За други съм разтърсваща и покоряваща.
Аз: А за тези, които мислят, че несъществуващ?
Любовта: Аз съществувам и за тях, само ...
1356
6
Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сбли ...
1033
5
... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...
733
Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
589
1
Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наме ...
1646
16
798
26 септември 2002
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...
Шоуто на царя
Идеен проект за забавно-развлекателно тв шоу за народа
Ваше Величество, предлагам на вниманието Ви идейния проект "Шоуто на Царя", водена преди всичко от няколко високоблагородни цели. Най-главната от тях е, че както е ясно от Вашите комюникета, хлябът вече няма да е ...
856
8
Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
813
1
някаква огромна лилава гъба нощем се покачила на леглото на Гено и му изяла мозъка. а после Пенка възкликнала:
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
1530
17
Щяха да останат цял час прегърнати, когато се видеха!
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
646
1
Поредица репортажи
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
860
11
Далече, далече, в едно друго измерение има един площад,
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
882
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
