Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще остане
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
Тъмни небеса ще плачат
чака ме буря страшна.
Вечните тайни след мен се влачат
в тъгата на екзистенцията прашна.
Сълзи, болки ще ме терзаят, ...
Изгревът ражда мечта
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...
Мъгла от кръв
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици, ...
Звучи ли глуповато и наивно?
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...
Усмивка
и после поспрете
пред прега на някой в беда.
Елате и вижте,
а после задръжте ...
Родена от доброто му ребро
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
Художникът
-Какво да нарисувам този път?
Герой някой измислен,
А с боите си ще го даря със плът.
Едно наметало ,малки мустачки ...
Запокитена в нищото
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...
Сълза на плашило
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути. ...
Предприемачество по Нютон
Връщам си думите
н а з а д.
Сонет от рими
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина. ...
Скитникът Евреин...
...известна е легендата отдавна –
как Вечността получих за присъда...
Историята би била забавна,
но трябваше през Времето да бъда... ...
Пишман юнаци
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно, ...
Карък
и тридесет години свобода
поисках в тази много кофти криза
към плажове на юг да полетя.
Избрах да си отдъхна - зад океана, ...
27.08.2020
защото откривам мечти,
загърбила бях аз тъй смело,
а днес все още боли.
Изричаше думите странни, ...
Самодивска песен
Самодива.
Река гази,
колан пази.
Дива ле, дива, ...
Стъкло от кристали
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
Цигуларят
Стоеше сам със Моцарт и Шопен.
Стоеше още той от сутринта.
С цигулката стоеше всеки ден.
Свиреше с душа и със сърце. ...
Има ли утре
времето заедно с тебе...
За твоите ласки умирам от глад
и жадувам да бъдеш до мене.
Сън ли било е това между нас, ...