Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Шапката още ми става

Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада, ...
741 8 11

„Ти няма да избягаш от слънчасалото лято“*

Ти си лъка
от думите пленен,
изпънат
от нарочените ми грешки
и може би ...
570 5 12

На майка ми

Аз знам, внезапно ти ще дойдеш
във съня ми
ще ме погалиш и ще знам
това си ти
душата ще напусне тялото ...
877 1

В очакване

Там, в обезлюдялото селце,
сгушена е стара къща,
майка с туптящо, радостно сърце,
чака своя син да се завръща.
В стаята пламти камина, ...
839

Признание с молба за прошка

Тихо пристъпвам
на пръсти. Едва!
Да не разместя със звук тишината
На гроба ви
татко и майче ...
712 3 13

Прости

Прости! - отново ти досаждам.
Словата мислех, че владея.
Безмълвен съм пред теб,
а как копнея
за твоята усмивка лъчезарна, ...
1K 1 2

Капки

Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...
819

Съмнение

Сърцето мое от болка то кърви,усеща го,че нещо може с теб да ме раздели.
Не искам аз да се съмнявам в теб,но чувството по силно е когато нямам връзка с теб.
Всеки има във живота си момент,момент на слабост а може би на страх.
Но важно е в момента да не се подаваш на страха,че всичко случва се така и ...
509 1

За тебе, любима

Не искам да те губя,
че на любов ухаеш.
Аз искам да те любя!
Държа и да го знаеш.
При тебе да се върна, ...
1.2K 1 2

Дневникът на един млад беладжия - 27

Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече! ...
949 4 16

Под сенките на плажните чадъри

Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...
913 8 17

Под лунното дуло

Разменихме си стъпки и жар
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан ...
681 6 10

Място за любов

В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място, ...
630 8 7

Всемирно

Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...
850 6 6

Не грахово зърно

Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...
459 3 6

Ония тъмни дни

Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...
669 1

Душата е хлебна филия

Съдбата отряза, наточила ножа,
душа като хлебна филия.
Животът, замесен да бъде велможа,
с тъга и сълзи посоли я.
Раздава душата трохите любовни ...
1K 5 13

В дълбокото

Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
993 10 7

Приказка от 1001 нощ

ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...
658 6 13

Пораснало юначе

Сини очички, рошав перчем
слънце в косите,усмивка в душата
тича,подскача и весело вика
мойто юначе се Сашко нарича!
В месец ноември,то се роди ...
1.3K 1 1

Сега целувам нежното ти слово

В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...
960 2 3

Диря в сърцето

Тази година
Лина замина
да учи в чужбина език.
Мина година,
върна се Лина ...
588

Да си жена

Да си жена е титла, орис, чудо
Да даваш опора
Да обичаш лудо
Да имам в косите си вятър,
Водните бури да владея, ...
947 5

Тъмните и очи

За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?! ...
765

Сценично

Пристъпва тихо есента
и утрото е заздрачено.
Залива ни със есенна тъга,
а жълтото зелено сменя.
Така редят се цветове ...
636

Предутринно

Спинкай, спинкай сладко,
мое мъничко сърце от лед.
Събуди се утре, както искаш,
по-красиво, съвършено.
Знай, че те обичам силно, ...
559 4 4

Конец, ракия и вбесена тъща

Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...
868 5 30

Есента танцува

Есента танцува
Есента, днес танцува валс-
последните си листи заобича...
Есента е слънчева жена
с пъстролиста в кехлибари риза. ...
766

Недей

Не се завръщай да допиваш,
ще бъде вече изветряло.
А в амфора не се долива,
там някак времето е спряло.
И твърде късно е. А може би е рано, ...
1.1K 3 6

Песента на Персефина

/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти. ...
1K 5 14

Здравей, ноември!

Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...
552

Цял свят

и появи се
пъкленица нова и
живот руши се
и се окопава тя
и цял свят оковава
491

Листопад

В сезона на разделите,
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката, ...
643 1 1

Безпричинно

сърцето
боли
безпричинно
защото
обича ...
483

Hадявайте си маските! Веднага!

Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
535 4 6

Детство

Как искам времето да върна,
отново да съм невинно дете,
дядо и баба да прегърна,
да докосна отрудените им ръце.
Искам пак да играя сред полята, ...
818