Не е ли прекрасно, когато мечтите се сбъдват
Като ден, когато мечтите се сбъдват
Не е ли като сън, когато мечтите се сбъдват
Или като приказка, когато мечтите се сбъдват
Незабравимо е когато мечтите се сбъдват ...
За теб, учителко любима,
е този малък скромен дар.
Плени ме ти с усмивка, ласка мила,
ти пътя ми показа към вечния буквар.
Научи ме със майчина закрила ...
Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
Погледнах в очите ти и осъзнах,
че само ти си мъжът за мен.
Сърцето твоето за любовта разпозна
и в лудешки бяг кръвта бушува.
Да те забравя се опитвам ...
Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...
Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...
Спънах се! Бутнах буркана с целувки,
разпилени по пода лежат.
Съмна се... Бутнах буркана с целувките
дето сбирах по целия свят.
Все се канех на рафт да го сложа ...
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...
Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
Вятър без посока позволява ли
на сърце изгарящо да го обича?...
Ако пожелаеш леденото в мене някога,
с огнен лед ще ти се вричам...
Позволява ли сърце изгубено, ...
НЕСБЪДНАТО СБОГУВАНЕ
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите. ...
В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака? ...
Ще влезеш тихо, ще припадне нощ,
аз също толкоз тихо ще въздъхна,
ще разпилея пак полата клош
и този път Луната ще настръхне.
Ще ме докоснеш, ще припадна аз, ...
Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си - ...
Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.
Вижте там - палячото във ъгъла, ...
Добър вечер, моя любов...
колко грижи денят издълба по лицето ти.
Удар след ласка, писък след зов,
пак до кръв набраздиха сърцето ти.
Добър вечер, моя любов... ...
Море солено, пясък и медузи...
От слънце изгорели всички бузи...
В прохладна вечер, търсещ тишината,
край бряг скалист разхождах си снагата.
Полегнала небрежно на скалата, ...
Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
Часът ще бъде, колкото ни трябва.
Денят ще е такъв, какъвто е.
Аз цял живот съм се надявал.
Каквото е такова. Да е с Теб!
Нощта ще ни ухае. На липи. ...
Не, казвам на теб, любов, колкото и да те обичам!
Не, толкова искреност вричам!
Не, виждай ме истинска, неприсъща!
Не, радвай ме с твоята същност!
Не, обичай ме с топли въпроси! ...