Стихове и поезия от съвременни български автори
Възпламенени
не ми се прибираше все още
и чух от близкия прозорец
съседът ми – голям злословец.
Не съм клюкарка. Щях да тръгна, ...
Маска
слънчеви лъчи галят лицето ти,
усмихваш се на всички,
криеш се зад маска...
Вървиш по пътя, ...
Дневникът на един млад беладжия - 14
Че е сам-самичка мъка мене дави ме.
Трябва да и звъннем утре непременно.
И кога ли с нея чухме се последно?
Баба се обръща шумно във съня си. ...
Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...
Ветре...
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...
Самотно море - отровна пустиня
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
18+ Секси вафла с пълнеж
Нови пози, стойки и чалъми,
там да цункам, тук да близна,
и магия искаш вместо думи...
Но нали момченце съм послушно, ...
Не обичаме по веднъж
но понякога крием това даже от себе си.
Ала как да кажеш на любимия си мъж,
че обичала си повече другиго преди?
Криеш тази тайна зад ласките си нежни. ...
Добре им е на жените!
бързо изчистват къщата,изпират,
изглаждат, изтичват до
магазина, прготвят вечерята,
измиват съдовете - и край... ...
Философията на Арти
сметката ни наедря.
Данъци и застраховки,
а пътя - с дупки, пръст и локви...
Сега - технически паспорт ...
Две птици огнени....
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли. ...
Йероглиф за светлина
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...
За човешката нагласа
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...
Геният
с изострени до крайност сетива.
От прозрения велики озарен,
той чува на мъдростта зова.
Кой е като гения да вижда ...
Това
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...
Бягство
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...
Срещата с морето.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...
Две пеещи лица на есента
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...
светлина/сянка
гори на слънчевата клада
ръцете му са светлина
къде ли сянката му пада?
със своята взидана сянка плати ...
Хей така от нищото
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам ...
"Какво ще остави вятърът ..."
отнемат всичко.
И само мойте, нашите
чувства и спомени,
оставят тези заветни мостове ...