Стихове и поезия от съвременни български автори
Да живееш, а не да съществуваш
да хвърляш гневно, всичко да рушиш...
Започни от себе си, счупи се,
а после част по част отново събери се.
Започни с ръцете си, със тях да ваеш, ...
Римички от седмия етаж
над човешката същност.
По-съм близо до Бога.
С птиците се прегръщам.
Вечер всички звезди ...
Опрощение
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран, ...
Голота в собствен размер
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец - ...
Моето сбогом
Добрите си отиват първи. Знам!
Живота е като едно пътуване –
сега сме тук, а утре там...
последна гара и сбогуване. ...
Мъртва или да
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
Акро-рима в памет на древнотракийския поет Лин
Искрометни — нежни и
Немимолетни
Дързост
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
Не сме сами
Защо ми е чадър... от мен вали.
До шепот е душата ми претърсена,
претръпна търпеливо да боли.
Внимавай, че в небето синьо менче ...
Усещане за теб
===============
Ти не знаеш,
Но
Все още ...
Есенни неволи
есента прелита,
блед поет припряно дращи,
стихове, с възхита.
Ято литна отзарана, ...
Женско
за всичките мъже!
Сърцето бясно да им лупка,
да бъдат те на колене!
Влюбчиви мамини овчици, ...
Hello, September!
и превъзбуди ветровете.
Като ужилени подскочиха
безброй отръскани поети.
Наостриха моливи, листи, ...
Мила
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно, ...
...
>
> Нима не знаеш?
>
> Трева, ...
Невинният виновен
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец. ...
Всичките сезони в мен
От очите, които единствено не лъжат.
Песента на „Кажи зеле”
със симфония на копнежа
в нежен сблъсък... ...
Любов и омраза
Никой не жалее за никого.
Всеки съдник е на този свят ,
но за чуждата болка заключил си е сърцето
и в омраза го е обвил. ...
Дневникът на един млад беладжия - 13
Чичо Ваньо даже си припява песен.
Баба му подава шпакла или четка.
Но нали жена е и си е кокетка
често в огледалото пукнато поглежда, ...
Сън... 3
1. Сънувах: непознат небесен свод –
там толкова звездите бяха много,
а спомнила си своя произход –
една от тях превърна се на огън... ...
Секундичка, преди да я прокудите
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й ...
Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...
Стадото овце
мамят го алчни политици.
Няма шанс да се събуди,
угаснаха последните искрици.
Вместо кучета да го пазят - ...
Вали сияние
Вали сияние!
Тебешир по асфалта.
Дълги разходки по скучни плажни ивици.
Мечтите са бирени капачки. ...
Просто изблик
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират. ...