Стихове и поезия от съвременни български автори
Уморих се
от страхове и мисли излишни,
от чужди празни обещания,
и от усмихнати лица двулични!
Уморих се щедро да прощавам, ...
Архангелова задушница
запали златна вощеница.
Жадува пламък всеки двор.
Зазорява. Небесна плащеница
Архангел Михаил над нас разстла... ...
Завинаги в сърцето ми
оставихме чувствата, в нас, разпилени..
Обещах ти - винаги ще съм насреща,
приятели ще си останем, ний, смирени..
Мина време от всичко помежду ни, ...
Да възлюбим Пътя...
и да не е страшно.
Получи ти се целенето точно
към сърцето прашно.
Отучи ме, че влюбването само ...
Задушница
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...
Та, като рече каМила
гърбав той, гърбата ти...
И мерак, ищах и сила,
златни пясъчни мечти...
Хич, биля не се налага, ...
Клавирно рондо за тъгата
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи. ...
Болиш, та чак сърцето ми кървиш...
и цял живот да си живее
в поза "паднала жена",
друг мечтае охлюв да е
и под шипков храст ...
Истински обичана
Различна си ми със това,че си истински обичана жена.
Обичана и още как,но един единствен е способен на това.
Да те обича както никоя сега.
Е този някой май съм аз и чувствата към теб не крия, ...
Мисли по време на серенада
любима моя си, а аз
по струни тънки трели роня
и песни пея ти в захлас.
Любовни песни пак ти пея, ...
Момчето, което ти написа стих от пясък
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец, ...
Запетая в строфата на Бога
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...
Любов към България на един мигрант 2
които с мене дойдоха в чужбина,
които от родното изпитват срам,
защо ли постъпват така - не знам.
Може би, че тук се живее по-богато, ...
14+ Посипах си главата с кофа лед
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...
На татко
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...
18+ Стихоплетка с едра плетка
и все ги къдреше едни...
Получи звание - поетка!
Надявам се до старини.
Оттук, оттам - прикотка нещо. ...
***
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как. ...
Бедният Поет
На ъгъла човек с протегната ръка,
в нея той стиснал е своята творба.
Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,
продава своята"рожба",тревожи се за това. ...
Вдъхновение
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...
Делва
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...