Стихове и поезия от съвременни български автори
Аутсайдер
Да ме отхвърлят и да бъда сам
Не съм и богаташ "богоизбран"
Но душата си аз няма да продам
Не очаквам помощ свише ...
Жарко
вятър и вълни
море и хоризонт
Пулсира сърцето
в ритъм бачата ! ...
Септември
Диагонали
вратите са тежки,
атаките болезнени,
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме. ...
Из " Дневникът на Арти " - Пейзажни детайли
...
Днес на Камчия вали,
усеща се - Пампорово, почти,
мирис носят иглолистните дървета, ...
"Ценностите" на нашия живот
но на тях надянаха хомота -
на децата на майката земя*,
на онеправданите от живота.
А вижте го онзи мафиот, ...
Тюфлекът слабак
С големия корем и скъсаните
панталони.
Той ли?
Този който намира кусури на всички. ...
Вечер в „циганското“ лято...
Бавно над Света се стъмва,
светъл звезден прах се сипе,
вятър тих едва пристъпва –
нежен хлад вечерен щипе... ...
Кратка
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
Причината е в послеписа
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...
Недописана балада
(изисканото блюдо е за двама -
сьомга, сирена́ и стек Антоанета),
ще спра да се мотая по пижама :)
Свенливите дантели на корсета ...
Септември
ала това не означава наистина край..
Упорито не ще спра да вярвам в чудесата,
дори и сама, ще си създам свой Рай..
Не, няма тази приказка да свърши, ...
Дреме ми за стиха
малко за да се разсея,
да напиша някой стих
просто... да не полудея...
Темата, уви, ми бяга, ...
Преддверия
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...
Кварталът на мечтите
Няма дори пешеходни пътеки.
Може само някоя стрела да те срази
и да останеш влюбен вовеки.
Емоционалният имунитет пада. ...
Не ме оставяй
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
Избор
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...
Разсаждане
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни ...
Написано с думи от дим нереален
прибрал съм ги ей тъй, да отлежават.
Откривам в битието си химера,
очите на слепци ме наблюдават,
съвети дават ми безмозъчни нагони, ...
Теле
и се караха тъй, с часове,
и през тях многократно повтаря:
„Вечно търсиш под вола теле.“
А накрая, поведе ме мама, ...