Стихове и поезия от съвременни български автори
Кутията със спомени
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...
Страстна събота
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...
Синкопи
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх. ...
Вземи́ я
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита ...
Пролетна заран
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
Нощем в гората от легендите
(приказка за пораснали, може би)
В гората от легендите
на приказния мир,
там Феите (последните) ...
Извънредно положение
Ка Пе Пе до Ка Пе Пе.
Декларации, скандали...
Стига вече! Хайде де!
Генерали, генерали... ...
Искам
не просто образ огледален,
искам да не печеля или губя,
един да съм, за това жадувам...
Искам врата вярна в мрака да открия, ...
Вовеки ще чакам
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
Новият ден
... Едва събуден вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
щом въздуха е натежал край мене
от аромат на влюбена Жена... ...
Самота
а градът сякаш уморено заспи.
Ще дойде,ще седне до теб на кревата,
приятелка нова със сини очи.
Тихичко ще те милва без думи, ...
Турнир за смели.
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
Нашите небесни покровители
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...
Невинна закачка
Най-невинно със мен чатиш си.
Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.
Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам
и сякаш като малко дете ...
Жена и дъжд в цъфналата ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът, ...
Сладък сън
Замръзнах , а ти се появи в съня...беше загорял от нежен сатен , мил и чувствителен .
Бях пряма , но решителна.
О, сладък сън , мисъл на крисрали осветиха стаята ми.
Огледах се незапно в твоя облик , спяш и реален. ...
Инсулт
безмислено желание!
Животът вяло
изпадна в безсъзнание.
Събудих се в болничната стая, ...
Пролетна умора
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
Изгаряне
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия... ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 16
...
И аз съм в кюпа
на пълна дезинфекция,
следи под лупа ...
Кръгом или ура
на всяко отминаващо вълнение.
За да прерасне до предел на асамблея,
решават значенията на верните прочити.
Задчувствие
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...
Разстояния
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка. ...