Стихове и поезия от съвременни български автори
Диптих
1. Битиѐ...
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
Напасване
той с мене, аз с него.
Строя кули от илюзии,
а после безследно изчезват.
Разбира се трябва познаване. ...
Сезонът на въздишките е клада
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
Прошка
Това което искам да изкажа
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.
Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна, ...
В кръчмата..
... от толкоз кръчми по света –
как точно моята улучи?...
– Случайно тука ли влетя,
илѝ те Дяволът подучи?... ...
Мартенско
да прочистя градината.
За начало ще взема
да прегледам малините.
Всички пръчки изсъхнали ...
Време за апатия
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата. ...
Бъдни вечер...
(от цикъла: "Вечер в Страната на спомените")
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени...
От храмовете Божии--с ектѐнии ...
Благословена
Един живот във пелените диша,
една ръчичка сънно се протяга,
а аз я гледам докато си пиша
и в стиховете щастието ляга... ...
Един за друг
душата стене от самота.
Липсват ми дланите ти по тялото ми,
разпалвайки в мен пожари.
Усещам в теб любовта към мен, ...
Прошка
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
Трети март
да изкачиш много върхове,
дала си сили до дъх сетен,
устояла си на ураганни ветрове.
Трети март – от върховете пръв, ...
Прошка
и прошка се иска за
душепречѝстка
прошка се иска
и прошка се дава за ...
Принцесите са в приказки
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
Аз
Нямам друг човек за муза,
както всички останали.
Не съм всички останали.
Не съм и нарцисист, както ...
Скитница
оставих я боса и гола -
самотна да скита...
А вятърът с ледени пръсти
докосва и драска... ...
Лотъхел
Английски лорд отглеждал не една,
напета статуетка в своя замък,
ала веднъж тъй както палел си лула
и хоп! Намерил на килима камък. ...
Имам всичко
но не за ден или два, а завинаги до мен.
Искам живота ти да споделям
в добри и лоши дни и нощи.
Сгушена в ръцете ти да заспивам, ...
Смъртта
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
Светът на Гаврошите
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...