Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Пигмалион

1.
Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз
от прелестите женски запленен
и някак ненадейно, и завчас
стрели на Ерос впиваха се в мен. ...
997 1 3

Дон Кихот

Обречен си, когато виждаш великани
във мелниците. Доброта в случайния човек.
Когато светлина струи от светите ти рани
и за приятеля готов си да умреш.
Обречен си на самота и присмех. ...
1.2K 3 3

Само нощем

С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.
Плъзналият в дворчето бръшлян, ...
690 3 8

Застивам на прашинка болка от теб

Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...
766

Аз... небразбирам от жени

Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
--- ...
2.6K 6 10

Имунизиран

Не знам - с какъв имунитет,
сдобил съм се през тези зими.
Но вече - векове подред,
лекарства никакви не взимам.
Не боледувам - от скорбут, ...
950 2 12

Едно момиче в тълпата...

Едно момиче в тълпата...
Било́ във края на войната
(каквото и да се рече́!) –
едно момиче във тълпата
издирвало едно момче... ...
775 1

Вечер с теб

Една есенна вечер
и две чаши със вино,
три лалета на нашата маса!
Четири очи- множество погледи!
Четири очи- никакви думи! ...
1.1K 1

Мислите

> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
818

Достойнство

Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
1.7K 1 1

Отметка

И на теб лека нощ,
и на теб добро утро.
Всяка дума е нож,
а усмивката — кýтре.
Не протягам ръце, ...
1.1K 4 12

Вълчи дни

Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...
1.6K 7 8

Слънце

Звезди сияят в мрака,
с лъчи милват майката земя.
Душата ми теб чака,
че е ранена, тъжна и сама.
Луната в нощта съзирам, ...
1.4K

Знаеш ли, че имаш мен

Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
975 1 12

Траурна суета.

По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
1.4K 1 2

Какво е животът

Какво е животът
Живот ли е животът без ракия,
без вино и без хубави жени!
Ден след ден да караш на версия
за да дочакаш по-щастливи дни? ...
976

Куковица

Кукай, кукай, куковице
в мрака, под стария клен.
Кукай, кукай, куковице,
само ти се сети за мен.
Кукай, кукай, куковице, ...
756 2

Порода "Човек"

Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета, ...
847 5 4

Мълчание

Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха. ...
786

Не виждаш ли

Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
1.2K

Стъпки в пясъка

Нощ - морска, лунна пътека.
Вечер след вечер и преди 100 века
Бавно сменили се стари картини,
Още красиви дори след толова години...
Вятърът вдигнал няколко песъчинки, ...
1.2K 1 1

Но какво от това

Няма да те видя сред листата,
но какво, но какво от това?
Макар да си девето чудо ти на света –
кой ли вярва днес в чудесата?
Измислени вселени измислят нас, ...
857

Среща

Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен ...
991

Не стига ли?

Защо ме гледаш така?
Не ме ли гледаше с тези очи,
когато ме лъжеше нагло,
че искаш да бъдеш със мен?
Защо ми протягаш ръка? ...
1.5K 1

Паричка

ти си една такава
маргаритка
от цимента израснала
път си проправила
към сърцето ми градско ...
1.3K 1 3

Чудо

Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...
1.1K 10

Игра на думи

Бях тръгнал към крайградската си вила,
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...
1.1K

Как загрижен беше Рори и разбра какво да стори

Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
1.2K 6 13

В твоя поглед езерно-дълбок...

В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...
986 4 3

Колко малко ни трябва

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
1.5K 4 6

Преди "Съдният ден"

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
1K

Зарево

Когато някога обичам те, започва с днес.
И днес е утро, и се съмва.
Една звезда запазих от нощес
за някога, когато се сбогувам.
В деня, във който тръгне си от мене ...
963 4 10

Дъщерята на Мъглата

Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
1.3K 1

Разчупен сън

Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...
1.2K 1 3

Съкровено

Твоето мълчание крачи през стихове.
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...
868

Вяра

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.
Още ли е твоята упора, ...
796

Съзрях и те съзрях

Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
936

Медицинско стихотворение

Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
1.3K 3 6