Стихове и поезия от съвременни български автори
На Дени!
имиджът до него?
Тлъстото коремче,
болното му его?
Черното му уиски, ...
Борба
Настъпва бурята – с невижданата мощ.
Пред нея даже великаните се спряха...
Но всеки удар ни превръща в общество!
Зоват ме "луд", защото мисля да разбия ...
Пирин
във килим и в пелена,
гледаш винаги в захлас,
гледаш Пирин планина!
Вихрен гордо се въздига ...
Човекът, хлебарката и края на света
от земята човека ще заличи,
а Тя си живее в сутерена
на сградата от атома разрушена!
По ум бил човекът пръв ...
Кон и прасе...
Кон и прасе....
На бай Стамат в чифлика имаше прасе и кон.
Да лежи прасето трябваше и само да яде,
а пък коня- да работи много беше по закон, ...
Легенда за Капитан Петко войвода
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство..."
Легенди се носят за Петко войвода, ...
Неуместни въпроси
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
И сякаш някой ме зове ...
Коронен номер
на срама си съм конкуренция.
Полудял ли е целият свят
или изпада от страх в деменция?
Нощем димни фенери гаси, ...
На В. Ушев
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...
Недей ме съживявай
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина ...
Подреден първокласник
ох на мама, ох на тати благ!
Все разхвърлян и отнесен,
май светът му идва тесен.
През вратата бързо литва ...
Писна ми. Егати
и все не ти достигам,
Намираш недостатък
във всяка моя дума.
Говоря бързо, тихо ...
Добро утро
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
Съдба...
върху мене прах, мъгла.
Сравнени с вечното сме къси
и туй изпълва ме с тъга.
Такива са нашите съдби, ...
Hello* 🇬🇧
i say hello to you my empty world.
Relentless in my run i'll never fall,
at least i thought i'll never would.
Believe me, as the time passed by, ...
Един от тия дни
Когато мозъкът забива,
а в офиса не ти се хич седи.
Обаче си на работа, уви.
Тогава времето така се влачи, ...
Приятелите - цветя от детството
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру ...
Забрана
този надпис отдавна виси
над главите на седем мил'она
и на вятърът страшно плющи.
Забранени са всички усмивки, ...
Спомен за Любовта...
…iuvenes dum sumus*
В полунощ в студентската ми стая
чаках аз да дойде Любовта,
но не знаех как да я позная, ...
Понякога
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...
Ще се върнеш..., Пътница, Сбогуване, Пейзаж
Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме
със скреж. появата ти -
ще ме заболи...
С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти? ...
Най-малките неща ще ни убият
Неказан грях и тихото до смърт.
Мълчанията сто пътеки крият,
И ни една е правилният път.
Обяд самотен. Многото кафе, ...
Женско стихотворение
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила, ...