Стихове и поезия от съвременни български автори
Животни ли сте?
като животни с вас се държат,
вместо за вас правдата и рая -
гледат само да ви унижат.
Не заслужавате такова отношение, ...
Не чакам съд
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
Дали сега или кога
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата ...
Втори шанс
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
Безсмислен копнеж
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
Духовен разпад
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
Джеронимо
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
Прежалени
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...
Муза
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...
Истината е банална
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
Ключ към любовта
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
Звездна мелодия
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...
Пътят
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
Мълчалив монолог
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
Простичко
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
Присъда самота
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...
Една година без Д-р Бианка Габровска (Wendy)
се себераздава
и ни в стиха си
приютява!
И в него трайно ...
Две успоредни прави
Не ми се никак нрави,
че нашите съдби
са успоредни прави;
и без да се надява, ...
Песничка за лукса
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...
Limit(les)s 🇬🇧
All I know is to hurt myself and hate the others
Abuse me and I'll think I deserve it
Give me love and I'll think I don't deserve it
There isn't a right way to treat a wrong mind ...
Залез
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален
и в очакване на тишината.
Природата заспива навън, ...