Стихове и поезия от съвременни български автори
Да творя
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...
Къса клечка
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
Дистопия в ,,ма,, мажор
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...
Рапсодия в ,,оз,, минор
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...
Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...
За Огъня и за Страстта
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...
Дано
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
Гневът на морето
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
Много мило!
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
Дневна луна
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
Гневно-любовен стих
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...
Когато всичко свърши
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
Душата кърви
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
Художникът рисуваше... със патка
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...
Душевна нощ
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
Да си вървим...
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
Моят дядо
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...
Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...
Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
Covid 19
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...
Любов по време на карантина
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
Демон среднощен
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
Ще
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
Cuarentena*
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...
Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
Ехото на живота
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...