Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Да можеше да чуе...

По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици ...
750 4 5

Да творя

Да творя аз искам да мечтая,
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...
715

Къса клечка

От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
996 1

Гост

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...
911 1

Рапсодия в ,,оз,, минор

Не те харесвам
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...
1.3K

Препятствия

И не звездите са далеко
Защото стъмни ли се аз ги виждам
Не пречат облаците на небето
До дъха ми да достигне
Но пречи разстоянието, ...
1.6K 4 2

Пролетен дует

Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...
835 1 2

За Огъня и за Страстта

За Огъня и за Страстта...
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...
1.4K

Дано

И днес е като вчера,
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
1K 1

Плач на самодива

В поле зелено с тъжни макове
и развилнени пеперуди
пристъпвах боса, нереална
и търсех своите заблуди.
Прикрити в корените на жита, ...
800 3 5

Табела с надпис “ Сбогом “

Коприва си засял. От сорт- болезнен
И парещо, до болка, ме докосваш
В мрака на връхлитащата есен,
Студът си вкопчил, с нокти, във живота.
И не че не желая да те няма. ...
863 5 18

Гневът на морето

Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
1K 3 11

Серафим Безкрилати

Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...
1.7K 2 6

Много мило!

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
993 5 12

Поглед нагоре

Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...
Барабанът
пак
бие!!!
Атака… ...
843 2 12

Cто милиона зелени причини

Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...
640 7 12

Дневна луна

Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
718 1 1

От приказките на дядо

– Дядо, дядо, я кажи, колко слънцето тежи?
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...
853 1 2

Като знам

Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща ...
2.3K 2

Влюбен

Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди ...
1K 1

Когато всичко свърши

Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
993 2

Душата кърви

Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
967 1 5

Художникът рисуваше... със патка

Художникът рисуваше... със патка...
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...
817 10

Позволи да те обичам

Обичам кожата ти мека,топла!
Така ухае на любов!
Очите ти дълбока бездна,
в нея да попадна е разкош!
Душата ти е като птица,свила ...
1.3K

Заклинание

Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина, ...
1.5K 4 8

Душевна нощ

С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
682

Да си вървим...

Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
1.1K

Моят дядо

Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...
904 1

Искам тихо аз да си отида

Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...
927

Какво е Времето?... Къде ли?...

Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
1.4K

Covid 19

Светът веч е на колене
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...
798

Любов по време на карантина

България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
1.1K

Демон среднощен

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
1.2K 2 2

Ще

Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
1.2K 3

Cuarentena*

По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
1.5K 2 3

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 8

Житейски терзания 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...
1K

Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
918

Ехото на живота

Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...
1K