Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще видиш ти
Байряк ще си ушия - има -няма две недели.
Да пукне ранна пролет - за зелено да се хвана
и вдън гори отивам -ясно слънце невидели.
Направо ще завидят и шумкари и хайдути, ...
Забрава
името ми, след туй изгори я.
Нарисувай ме край морския бряг,
върху разтапящ се пролетен сняг.
Гравирай мечтата, че сме едно, ...
Неотменимо
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
Фалшив герой.
че аз от приказка герой съм.
Живея в моят собствен свят,
във този търся неспокойствие.
Понеже страшно ми се влюбва, ...
...а вярваше, че ще запееш...
очакват нежна обич и възхита.
Объркано ти гледаш, в неведение,
сина, едва роден. Недей се пита
защо тревожи те туй малко чудо. ...
Когато две души се срещнат
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...
Ти
Целувки, докосвания и трепети
действащи ми като наркотик.
Всяка част от тялото ми, всяка клетка и
всеки милиметър от кожата ми стенат за още. ...
Консуела...
(от вечните моряшки истории
разказвани в кръчмите)
Мил спомен ме прободе остро,
за чуден незабравен остров – ...
Мерак
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента, ...
Липсваш ми
откакто животът се намеси и ни раздели.
Липсва ми всичко, което си ти —
целувките и страстта на истинския мъж.
Искрено, мило и любящо — това е сърцето ти! ...
Съкровище за моята Душа
огряла в тъмнината Небосвода!
Гласът ти - за душата ми храна,
на Рая и на Ада пази входа.
Ще бъда там! Но моля те, ела... ...
Лабиринт
Да търся мене многократно,
пребродих лабиринти цели
оттук до никъде... и наобратно.
Вървя и плащам, ала зная, ...
Вѝме
и доѝ го, като виме.
Дърпа, дърпа, то не пуска
капка малка за закуска.
Търка, търка, масажира, ...
Къде си
и се влюбих в тебе тайно,
обикнах те безкрайно,
но отиде някъде, незнайно...
Мислейки че ще те срещна някъде, ...
Неизвестен и непознат
Аз искам неизвестен да остана.
За мислите творили поздрави ме.
Дерзай! Безславието не е драма.
Безброй достойни хора са живели ...
Алената буква
да плащаш чужди вересии,
защото Господ е забравил,
камбани за добро да бие.
Не си мисли, че си самотна ...
Бели акорди
трополят тихо като
пролетен кикот.
Грабнати мигове
щяха ли да се разпознават
навсякъде близките им
тоналности и нюанси,
така както написан стих? ...