Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътеводна
Приветствувам малкото юначе,
а то е кротичко в тоя здрач
и не знае що е още плач...
Какъв ли ще го носиш нрав, ...
Цигу-мигу
тази сутрин с Боговете
пихме вино, но амиго
свършиха им даровете...
Дадоха ми три камбани, ...
"И я че изокам"...
пукнатият съд изхвърлям бързо – на боклука.
Може да се залепи, но пуска винаги, обаче,
та дори да няма външно никаква пролука.
Щом обърне се колата, прави друми има много, ...
Преди да бъда
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат ...
Най-доброто
под него са снежни салкъми.
Въжета изплита от младост духът
за бури и склонове стръмни.
Ще стъква огнище попаднеш ли в мрак, ...
Анцуг
И с него ще съм необикновена.
На срещата ела със колелото!
По твоя мярка нека съм скроена.
Ще ме повозиш в скута си вълшебен. ...
Вик
но няма длъжна да остана.
Ще съм ви съвест. И беля.
Оголена до кокал рана.
Ще се взривя. Ще прокълна ...
Знае ли някой
затичана светлина да раздава,
която се спира при чужда тъга
и после, сама неспокойна остава?
Да запази мирът си след нечия драма, ...
Гатанки
но от нас се крие.
Тича със листата,
роши ти косата.
Виси на небето тава, ...
Ненужни
хвалебства — а човек
да не свирепства
Доказателство за щастие
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...
Слънце
днес пак събуди ме ти,
твоите лъчи ме достигнаха,
и аз разсъних своите очи.
Погледнах през прозореца, ...
На остров далечен...
нечакан дойде във живота ми
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.
И тях за кратко ги галеше пясъка, ...
Избави ме за да Те хваля
към душата ми вход. Тогава дъжда падна, небето се затвори.
Дори лъч светлина не ме достигна, но аз знаех, че Си тук.
Земята се разтрепери и морето се разбунтува, а аз издигнах
мощен глас: Свят Си Господи! Тогава Ти ме грабна, спаси ме и ...
Криво огледало
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...
Гръцки огън
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...
Завръщане
със смазваща болка голяма,
защото на мен това ми се пада,
като не съчинявам от туй аз драма.
И всичко го чувствах в мараня - ...
Цвете уханно
Слънчице наше, рожбо обична,
с ' златни звездички в черни очи,
къдри развяла, пръскаш усмивки
в своето днес и утре дори! ...