Стихове и поезия от съвременни български автори
Коледна обява - 2
Мое стихче си замина!
То бе свежо и свенливо,
но и малко некрасиво!
Някой хлопна му вратата, ...
Сурвакарче
дано да носиш, Годино,
за пенсионера – добавки,
за чаавето – надбавки!
За бежанеца – постеля! ...
Спомени
светят в нечии очи;
вперен поглед в небесата
кротко сипят се сълзи!
Тихи бяха времената, ...
Коледно наричане
с Божия благословия.
На стопаните – поклон
и щастлива орисия.
И от малък до голям ...
Стоик
Отдавна сякаш огънят горя във мен.
Сега съм тук като китара с неми струни.
Езикът ми претръпнал, грохнал, уморен.
А беше време славно, романисти и поети ...
Съдба
пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?
Търсиш ли ме, драга? ...
Остров на забравата
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
Вкоренено
сплетени от необходима близост.
Подканени да хранят сили на стъбло,
бутано от неспокоен вятър,
издирват пътя на водата ...
О, слабост, твойто име е Жена*
Само празен поглед в мен остана.
Лакатушещ се, бездушен силует,
Агония от пристигащата драма!
Бог едва ли е бездушен, ...
Противник
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...
Содом
с гласа на Господ стенеше небето
Вертепите приличаха на срутен вълнолом,
във който ласките разбиваха сърцето
Търговците пред храма Божий ...
В листопада
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...
Момне ле, мари хубава
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...
***
А ти рисуваш августовски слънчогледи.
Докосваш тялото ми-
Пламва огън,
И някак зимата остава надалече, ...
Към идното
магическа перчице на гърба,
да прегърна до днес неродени
тъй жадуваните от мен слънца -
децата на моите деца. ...
Прелюдия
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...
Ще смутя реда ти
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...
В друг свят
слънчев лъч през водата
ставам понятна
за твоя вятър.
С бурята ненаситна ...