Стихове и поезия от съвременни български автори
Септември
Леко небръснат, леко унесен.
С пъстри очи е , с тиха походка...
Чуй, тананика си някаква песен.
А пък до него , пищна и зряла, ...
Как без своя дом остана след един пожар Мецана - 2
Стигнахме до там, където
най-щастливата Мецана
кръста на Мечока хвана
и потеглиха полека ...
Далеч
Отиде Тя далеч от мен,
посърна мойта радост,
угасна светъл ден
без Нея – светлина ...
Мисля да се женя....
"Сакам да се женим,мамо.."
Мисля да се женя...
Мисля да се женя вече,но не зная как
булка да си избера,но да е без кусур.... ...
Зимно
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже
до следващите слънчеви откоси ...
Лятна тъга
на мокрите пясъци лежа си спокойно.
По бузите жари гореща морска сълза
и смесват се следи от стонове стройно.
На плажа горещ пак съм сама. ...
МУШИЧКАТА МАЯ 😉
и както летяла, заспала.
Сънува мушичката сън:
Че тя не е вече мушица,
а горда и страшна орлица! ...
Земляни
и задължително ставане
задължително боравене
с нож и вилица при хранене
Задължително образование ...
Приказка от хиляда и втората нощ
четвърти братовчед на Аладин.
Съзрял внезапно в дюните отсреща,
че влачи се нещастен бедуин.
Подканил бързо старата камила. ...
Зеници в пламъци
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
И пак е есен
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...
Спокойствие
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието ...
Как без своя дом остана след един пожар Мецана
и да шета се захвана
Взе метлата и измете,
къщичката и да свети.
После хапна две-три круши, ...
Притча за тревата
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...
На България
Лежаха по оврази свидни кости.
Плющяха вред османските камшици.
Животът ти - неволи, скръб и пости.
Чедата ти - юнаци с дивна сила - ...
Аз съм вече есенна
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...
***
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
Недей
не искаше да знае
защо идваш непредвидено.
Той пазеше място
за друг кораб , ...
Ще сънувам на скута ти
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
Прости ми!
Очите ти блестящи ще погледна,
до теб случйно ще приседна
и в някой див, незнаен час
ще те целуна тихо аз! ...