Стихове и поезия от съвременни български автори
Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността... ...
Пожелание за преждевременно порасналите
но в душата ми слънчице топличко грее,
защото влязохме в декември вече -
Коледата хич не е далече!
Трепти и се вълнува моето сърце ...
Снежното бяло е топло
когато е вдишано
с вкуса
на бабините коледни бисквидки
с аромат на любов ...
Без граматика
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света ...
Хайку по спомени
в шепот, стъпки и шума.
Ухае на смях.
Сянка на чинар.
Полъхва мечта за цвят. ...
Страх от високо
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...
Едва
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...
Мъжка раса
бай Петър монтьорът изкара късмет.
За седмица само остана ерген,
жена му спечели от "златен" билет.
На Пукет*, ще тръгва с малко багаж, ...
Изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...
Сърдечни трепети
отлетяха познати връстници...
Имената им вече са спомени
във сърцата на близките сломени.
Днес с тъга се потапям отново - ...
Невинността, по къси панталони...
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
Чукнете само три пъти по покрива
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
Пред Сватба
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам, ...
Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...
Есенен каприз... (експромт)
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
Има го
като мен и теб – на кон.
Като гривеста раздумка,
като истински приятел.
Празнични акорди
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...