Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Опазена

Когато вляза в Божи храм,
сълзите ми напират.
Нима отмиват прокобата,
полепнала по мен?!
В менчето Господне ...
678 4 6

Скоро тя ще те забрави

Тя още малко ще поболедува.
И ще те забрави безвъзвратно.
Макар и трудно, ще се излекува.
Тя дала е най - ценното безплатно.
Тя още малко ще поболедува, ...
1.2K 2

Преди дъждовете

Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
1.7K 4 6

Навън ще бъде все така горещо лято

Ще дойдеш Ти в този ден, когато -
аз ще те чакам притръпнала от зори.
Навън ще бъде все така горещо лято,
а от теб прохлада безкрайно ще струи!
Ще дойдеш Ти с песента на птичката, която - ...
685 2

Здравей Септември

Заравей септември, ти пак дойде,
захладня и слънцето вече така не пече.
С мен остана спомена за прекрасно море,
една сбъдната мечта едно пожелание!
Здравей септември, ти пак дойде, ...
1.1K 3

И двамата ще бъдем победени

Душите ни във белези са цели -
в тях здраво място не остана!...
Но в схватките безумни оцелели,
ще издържат ли новата ни драма?...
На битката щом гонгът края сложи ...
1.4K 6 6

Вечер без Спомените...

Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата -
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...
407 1 1

Красиво цвете

Ти, цвете хубаво, омайно,
ти, цвете без душа,
тъй красиво, но нехайно,
незнаещо болка и тъга.
Погледнах в очите ти, ...
971 2 1

Видение в лятна нощ... (безсъние в лятна нощ)

Видение в лятна нощ...
(безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята ...
825

Повеля

Понякога небето е мираж.
Напукани са устните на здрача.
От птиците се уча на кураж
и как да пея, щом ми се доплаче.
Събират синьо за едно крило, ...
958 11 29

Добро утро, Страннице...

Добро утро, Страннице...
В нощта вървяхме двамата,
а падаща звезда
изгаряйки, към Храма
ни сочеше следа... ...
404

Прекършена мечта

Защо когато имам най-голяма нужда,
няма никого около мен?
Защо когато болката е най-голяма,
самотата ме обгръща с пълна сила?
Откак се помня, вярвах в любовта ...
1.3K 1 1

Таормина

Ех, Таормина...
Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение, ...
543 1

В очакване

Навървили са се, навървили
гладните вълци щърбави.
Кметските листи препълнили
залъгват агнета щурави.
Клечат, дебнат край обора ...
488 3

Сърцестих

Понякога душата си оставяш в стих,
а никой него не разбира...
Нечут остава тъжният ти вик
и ехото дори не ти отвръща от ефира...
Въздъхваш тежко... Може би друг път ...
1.1K 9 15

Таласъм

Тоз Таласъм
къде ли броди
и детството скъпо
бързо споходи
лятото вмъкна ...
832 12

Не ме оставяй ти отново!

Още месец агонията ми ще продължи.
Още месец ще затъвам в блатото.
Още месец душата ми безмълвно ще тъжи
не само, за това че не си до мен,
а и заради хората бездушни, ...
474

Откровение на Гого

Когато се затворят всичките врати,
когато всички в миг те изоставят
и ти останеш сам и без мечти.
Когато всички тебе те забравят
сред простотия, пошлост и лъжи. ...
1.6K 1 1

Вече

от утробата на майката природа
вече седем небеса разкритие
раждат се любов и обич
..............................
ех — възхита е
385

Самотната гара

Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.
И всеки от тях идва за влака, ...
1.8K 5 5

Не пледирам "мъдрост", а "Любов"

Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета ...
1.6K 7 7

Болка

Вървя си аз и си вървя
през гъстата мъгла
на град обречен,
от любовта отдавна отречен.
Вървя си аз и си вървя. ...
472

Различните

Над реки и над полета, скрили есенни листа –
в град творили две момчета за човешката съдба.
Този свят е тъй огромен и се движи все напред!
Ще харижа нежен спомен и ще литна към Тибет.
Любовта какво ли струва и дели ли се надве? ...
524 1 2

Зная, че безвремието липсва

Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...
590 3 6

Зовът на вечността

И аз там ще ида
някой Божи ден -
като Клеопатра при Изида,
уви, ще дойде мрак студен...
И аз вървя по този път, ...
422

Низ

Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене, ...
1.3K 8 13

Къде си щастие

Щастие, къде си ти?! Къде?!
Аз те търся по чужди пътеки,
аз те търся в далечни страни.
Може би си зад седем морета,
може би си зад сто планини! ...
1.3K 3 6

Генетично

Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...
937 10 15

Месечѝнко

месечѝнко льо —
душѝнко льо — кръжиш и
òбично не спиш
месечѝнко льо —
картинко льо — блестиш — за ...
389

Любимият човек

Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами? ...
3K 9 9

Антиприказка

Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица, ...
972 9 9

Боже,опази мъжете!

02.09.2019
Боже,опази мъжете...
В град голям площад известен е събрал
тълпа бунтовна.И само от жени!Сеир...
Около тях-мъже,но никой нищо не разбрал ...
1.5K 7 32

Вдъхновение

Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...
2.1K 15 28

Пепел от рози

В тази тиха,тъмна нощ
любовта все тъй силно пламти.
И сякаш пронизват ме с нож
в сърцето прехвърчат искри.
Навярно подсказват ми нещо ...
1.1K 1

За баща ми

Вятъра на промяната
ме научи,
да съм тази, която съм днес...
Да съм силна и отстояваща себе си..,
Кой обаче ще ме научи да живея ...
763

Море

Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...
702 2

Ни повече, ни по-малко

Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...
1.8K 2 7

Неприкосновено

Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
4K 21 82

Капчица обич

Капчица обич
Една капчица обич – много ли искам?
Нима светът е само поглед към джоба?
За наивността си поемам аз риска
без да търся бягство от свойта прокоба. ...
596 2 2