Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Завинаги

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...
416

Екзистенциално № 6

Екзистенциално № 6
Светът ни е побъркан –
върти се пощурял,
далѝ е пак „накъркан”,
илѝ – не изтрезнял!?... ...
591 1 2

Септември е сбогуване

От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...
588 9 12

С Кака Мими - 2

Август мина... и замина,
свърши чудното море,
а в града, без Кака Мими,
Гошко хич не бе добре!
Гъдел... имаше в гърдите, ...
1.2K 6 25

Госпожа Поезия

Госпожа Поезия
Госпожа Поезия,мила,красива"жена",
нежна чувствителна с романтична душа!
Ти ме изкуши отдавна,още в младостта,
аз те харесах и заобичах и ти мен веднага. ...
1K 5

Илюзия

Илюзия ли е небето,
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята, ...
1K

Ти си всичко

На Ж(р)
Ти си всичко което желая.
Ти си буря, ти си огън и лед.
Ти си мое начало и края,
остро трънче, с душа на поет. ...
1.3K 1 3

Шагреново лято

Достигна ли до замъка на ветровете?
До залата на пълното затишие...?
Там пир на сенки-призраци неистово просветва,
затворени в едно безбройно твое многостишие.
И в каната на залеза, до смърт пияни, ...
930 14 8

Цвят

Ти си много красива,
когато сърдита мълчиш.
Всичко така ти отива,
даже в тъгата блестиш.
Ти си много красива, ...
1.3K 9 19

Носталгия по Южните морета...

Носталгия по Южните морета...
... óтглас от Ония дни
(днес им казваме – „Преди”)
идва нощем с вик: „Земя!”
и ме стряска във съня... ...
612

Неизбежно като бъдеще

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...
929 7 11

Път 10

Далеч от суета и шум
аз вървя по своя друм.
От залеза съм озарен,
приключва този ден.
Звезди, луна ме греят, ...
528

Едва тогаз

Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
2.7K 7 11

Загуба

Болен е...
Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.
Нека бъде щастлив.
Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...
Но него вече го няма. ...
1.6K

Дърво със спомени

Ако има минал живот,
то вероятно била съм дърво.
Бор с остри черни игли.
Черен бор.
С леко криво стъбло, ...
538 2 1

Най-синята любов

При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи...
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.
Пощипва леко ласката солена, ...
2.5K 4 11

Меракът на бабата

Едно време мъжете одеха с цървули,
но знаеха дълбоко да орат,
и криеха у своите потури
ключа към женския ни благодат...
Сега какви са - хилави контета ...
1.6K 4 14

Нощ за двама

Заспивай,
аз няма да будя
сърцето ти нежно, заради мен.
Откривай,
колко щастлив съм ...
634

Незабравен спомен

Незабравен спомен
23.08.2019
(Д.Илиева)
Часовникът пак стрелките завъртя
И пореден час в миналото ни остана... ...
701

Не губи

Не губи очите си, моя любов,
онези специалните, истинските,
които разнищват души
и дълбаят в язвите на обществото...
Не губи сърцето си моя любов ...
791 1

Погнуса

Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...
951 1 1

Оброчището

Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове.... ...
1.2K

Очи черные

Очи черные...
Едни очи, които обещават,
но искат със звезди да ги сравниш...
Едни очи – въпросите задават
и нямаш сили да им устоиш!... ...
538

Запази спомена за мен

Един е стона, дай да бъда стон изпълнен с болка и желание. Кратко сме на този свят, за да стигне времето прекарано в очакване! Виновен ли съм аз, за своята съдба? Нима с теб не е така? Виновен ли е някой покрай нас за пасивността, превръщаща живота ни в тъга? Човек се ражда слаб - и слаб умира! Но т ...
774

Жадувам те

Гласът ти като сянката от огън
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър... ...
1.2K 1 5

Снахичка

Всички бяха влюбени във нея,
но накрая никой я не взе.
Остана празна и самичка,
искаше да е снахичка.
Снахичка лесно са не става, ...
805

****+-+

хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа
механиката им безобразно трака ...
555 1

Движение

Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...
834

Отивай си

Отивай си! Не си ми муза вече!
Отивай си - тъй както и дойде!
Хайде тръгвай - животът е пред тебе!
Не те желая... даже нито ден!
Отивай си! Не си ми обич вече! ...
1K 2

Камбана

Пуста и глуха улица в затънтено градче.
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души. ...
785 1

В косите ми ветрец трепти

В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...
718 4 11

От следите на времето

Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...
419

Черната котка от рая

Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
1.6K 6 5

Още е Август

Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
975

Пълнолуние

Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...
1K

Помен

На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...
681 3

Утринен смях

В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
733 1