Поезия

253,1 резултата

Жена

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.
Не бе висока, инак симпатична. ...
959

Да си опитомиш гарван.

Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...
997 10 4

Джулай

Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
541 4 1

Две срещи с поети: Среща втора

На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни. ...
826 3 5

Мразя се !

Мразя се! Мразя се такава,
обичаща дори в мрака на нощта,
мразя се за дето
мисля пак да ти простя.
Да простя отново всяка твоя грешка, ...
659 2 3

Важен урок

Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче, ...
2.6K 2 11

В пеперудени крила

Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
901 3 5

Чаках

Цяла зима чаках лятото.
И слънчевите лъчи да ме топлят,
и мента със спрайт за разхлада,
и пясък по ходилата за цвят.
Цяла зима чаках лятото... ...
872

Липсваш ми

Липсвош ми! Душата ме боли!
Липсват ми лицето ти, ръцете!
Топлите, загадъчни очи.
Ароматът ти на нежно цвете!
Липсваш ми! Във нощите съм сам. ...
1K 3 1

Когато се съмнявам, съм в червено

Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...
735 12 15

Точно в пет

Стая, две картини.
Отляво аз, отдясно ти.
И слънцето с лъчи изгаря,
разливат се отронени сълзи.
А някой вчера бе ги нарисувал, ...
2.6K 22 27

Значи

стихът на иврит
„Йеховà — Ахавà“ значи
„Бог (е) Любов“
418

Забравям ли те?

Забравям ли те,
за това, че спомените ми с теб
са свързани с травматични събития?
За това се забравя – нали?
Но как да те забравя? ...
607

Утрото на Юли!

Утрото притихна,
будна бе нощта,
пламъкът примигна
и скри се в пепелта.
Вятърът сънлив ...
948 4 24

На Ива

Прегръщаш ли още Зората?!
С обич изпращам ти слънце!
Денят ни и днес обещава
трошици от хляба, насъщния.
Ще те изкъпя нежно в изгрева, ...
1.3K 2 4

Сън в лудостта

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...
859 4 3

Живот в кръговрата

Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...
939

И най-мъничка

ожѝда и най-
мъничка прашинка за
живот с дружинка
ожѝда и най-
мъничка душѝнка да ...
458

Майчина любов

За тази любов не се говори,
не се доказва и не се спори ...
Тази любов е завинаги в душата,
искрена, чиста и безкрайно свята.
За майчина любов не стигат думи, ...
2.4K

Звук на чезнеща любов

Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...
587 1 3

Взор

Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
925 10 15

Един от многото...

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...
909

Под мустаки със Петраки

Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...
762 5 11

Разминаване

Минах през римата
Някак засилен пристигнах
А как се забавих...
Забравих че съм на гости
Не пече вече сладките ...
1.4K 5 2

Различна съм вече

Различна съм вече... Дали възрастта е причината,
или е от времето, с пътеки лицето белязало.
А, може би, опит житейски, натрупан с годините,
променя полека душата човешка и тялото.
Днес сякаш съм друга... Бодлите не мога да скривам. ...
2.3K 5 11

Метла, любов и котка ми остана...

Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...
1.5K 13 16

Изповедта на един мислител

Не ми е лесно със подобен псевдоним,
все трябва да показвам гениалност...
Сега се изповядвам, слагам грим –
признавам, френската... ми носи радост...
Охо, дочувам първите аплодисменти ...
903 4 19

Щурец, пчела и още Пепеляшка

Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна ...
557 3 15

Нало̀жи се!

Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър, ...
549 7 6

Понеси си кръста

Без да чакаш, без да се надяваш,
без да търсиш, без да сътвориш,
като в сън живота прекосяваш
булевард след кръстопът...и спиш.
Разсъни се, започни да даваш, ...
593 4 14

Обикновен Човек

Косъм по косъм падат като листата,
прошари се, побелява ми и главата.
Вече не съм млад, малко понадебелял,
тялото е същото само малко съм натежал.
Но в сърцето съм си още млад, още дете, ...
484 2 2

След края на приказката...

Ежедневието им беше скучно и сиво –
не си говореха, а чувствата се бяха изпарили...
И те също живяли дълго и щастливо,
само че след като се разделили...
18.07.2018
699

Плам

В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом, дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...
661

Скорозрейка

Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...
870 2 3

Хей, лято!

Лято е.
Красиво чувство е поканило
на танц душата ми!
По пясъка танцувам с него...
пясъчна магия. ...
742 5 6

Паметника на нашето време

Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...
917

Летен дъжд

Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...
686