Стихове и поезия от съвременни български автори
Откраднат миг - възкръснал Феникс
увиснаха във тишината,
словата тайни да запомнят –
молитви в лоното познато.
На онзи храм–оазис топъл ...
Мъжки сонет
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат ...
Из : " Дневникът на Арти "13 (Голдън ретривър)
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.
Нищо, че с детето станахме с дупето, ...
Недописана история
няма да си бялото във моя ден.
Нито ще изгониш сивотата ми,
наситила мастилено душата ми.
Но ще бъдеш моята симфония - ...
Момиче за секс
си търсят просто момиче за секс,
не влагат сърце
и дозите пият на екс.
Много жени ...
Жрица
понявга люби тук, сега и страстно,
а после като весела вдовица,
пренася се на нещичко по-свястно.
Времето е справедлив читател - ...
Интереси - представяне пред общността
лунните затъмнения около очите ти,
ресоарите на мисълта,
и как със джаз да си открадна малко време в рая.
Интересуват ме нюансите, разбира се - ...
Завод до завода, мила моя майно льо
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
Ветрове и мачти
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...
Лекуване
празните хора, кучетата диви.
Небето е черно, силен дъжд ме вали,
мразя го още, измива моите сълзи.
Някаква луда, усмихва се сама, ...
Ти
но по различен бе от всеки ден.
Случайно под дървото те видях
но влюбих се в теб, това бе грях,
който спрямо себе си извърших ...
На Т
сладко пари усмивката скрита.
Виж, сърцето в омразен кафез
как над черни прокоби полита.
На часовника някак отне ...
Страст
изгарям, чуваш ли? Вземи ме!
Целувай всяка, всяка моя част,
В екстаз на нежност потопи ме...
И с мене затрепти в едно, ...
Опомнила се
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето, ...
Парченца
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
Без тебе ще бъда ли себе си аз
на първата пряка потънал в ръжда.
Синджирът на грижите бавно ще чезне.
И мислите твои за случките прежни...
ще бъдат разсечени те без пощада. ...
Пламък без пламък
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...