Стихове и поезия от съвременни български автори
Гласът на кокошките
Тръгнал съм мома да диря
по гори и по поля, по дворове и села.
Като си летя в небето,
чувам караница в двор, ...
Стих за малкия (обикновения) човек
Защото пълно е с проблеми,
че моралът ви е в упадък,
че потискате човека малък.
По-хуманно с него се държете ...
Силует
Вечен силует.
Не помня аз лицето -
спомен бе забравен,
изоставен на произвола - съдба! - ...
Книгите 1
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...
Стара снимка
черно-бяла следа от младостта...
Навлажни очите ми -
сълза една на радостта...
Докосна ръцете ми - ...
Време
на време ще намеря време
От утрин до здрач без бреме
като едното време ще те намеря
Насред полето в цветовете ...
Порядъка
ще се научим да приемаме смъртта без да я тъжим.
Когато отворим сърцата си за този порядък ще приемаме
болката без болка,
Начин да разтълкуваме тайните му е да оставим душите си на спокойствие и да течем подобно на ноемврийското ручейче, което през Май се превръща в ...
Конспративен сън
едно и също “тананика” една и съща "песен пей";
- Напускаме Европа, Съюза ви нещем.
Тесен ни е континента, нищо че на острова живеем.
Шепне брат отатък океана: - Нека заедно вървим. ...
Не е човешко
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
А една жена
И далеч ще бъдеш много дни.
Само с думи непотребни
пламъка ще храниш, може би.
Чувства хладни трайно се разхождат – ...
Делник - понеделник
да кажеш дума... после поразен!
Оказа се нелека тази ми задача,
под небето синьо, да си крача!
Понеделник, се оказа този ден, ...
Вдъхновение
но всъщност съм далече.
Тялото ми е алиби,
рее се душата.
Свири до ухото ми свиреца, ...
Кръговрат от нешлифовани фрази
оценяват ги, но според своя вкус.
В душите вдигат се бетонени огради,
разделя влюбените... косъм рус...
Дърветата крепят ги дълги корени, ...
Портрет с луна и звезди
позирайки с красивия си профил,
усмивка притаена зад замъглени очила,
и прави се, че пише нова строфа,
а него звездите му говорят, ...
Ти моя Евридика
Душата ми - душата на Поет.
Но ето - змей разби портика
и във сърцето ти почувствах се проклет.
Сълзите ми не стигнаха Любима ...
На този свят все грешно се обричах...
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - ...
Маргаритки
носи ги на баба -
усмихва я!
Нищо, дете,
че после ...
Днешната младеж
Ние сме просто
склонни към самоубийство деца,
които казват на други
склонни към самоубийство деца, ...
Не съм те докосвал и с цвете дори II
И ето ни със тебе – две мънички вселени,
обвързани в семейство, и с обич окрилени.
От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,
ти, моя си съпруга и най-добър приятел. ...
Авторът
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
Като за последно
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...
А така силно люти!
която отгледах?
Срещах хора и зверове,
хищници и човеци...
Как да спра? ...
Добрата дума
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...