Поезия

253,1 резултата

Нещо различно

Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая, ...
830

В перушината

Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива ...
613 3 2

Защото сме такива

Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...
495 1 5

Лъжлив е тоз Свят!

На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
1.3K 2 3

Дори ... Дано...

Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача, ...
633 1

Свят в утробата човешка

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.
Ние сме зрители – ...
361 1

Първите стъпки на пролетта

На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...
726 1 2

****%:

цъфнаха кокичетата люляви
светът огрян от светлина
Алелуя крещи превъзбудено
ето иде новина
реките мътни се събудиха ...
467

Дъжд

На Весо, на когото благодаря за вдъхновението.
Бих искал дъжд да завали,
да чуя капките как се разбиват.
И сухите земи да напои,
цветя да станат тръните бодливи. ...
1K 2

Страдания

Сърцата човешки са горди, пристрастни
и ние, лишени от висши познания –
на чувства, емоции силни подвластни –
привличахме злото и тежки страдания.
Дошли от всемира, сюжета забравили, ...
920 7 8

Отровена, но още жива

Не отдавна ми даде отрова,
и пих, ти знаеш, без страх,
а душата ти зла и сурова,
моята стрива на прах.
Сърце ли нямаш се чудя, ...
1.1K

На пет

Да се завърнеш в детството щастливо
е мечта на всеки зрял човек,
да обърнеш времето ни диво,
да останеш там за дълъг век.
Да усетиш пак безгрижието леко, ...
1.4K 3 2

Тя

Когато залезеш с луната,
в първите стъпки на дъгата,
нека очите ти заговорят,
когато се стича сълзата.
А любовта, ти я приеми, ...
641 3

Първа пролет пукна

Първа пролет пукна,
но не за нея.
И часовникът удари тежко,
сякаш бе последна среща.
Беше рано сутринта. ...
811 1

Патриотите

Бенковски, Каравелов, Стамболов.
Паисий, Христо Ботев, Яворов.
Симеон Велики, Караджата, Левски.
Борис - кръстител, Самуил, Раковски.
Вапцаров, Вазов, Талев и Алеко. ...
394 1 5

Приятел

На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...
759 3 10

А и то...

На „шах“ се само
предавай, а и то – по
изключение!...
310

Бог ни даде

Бог ни даде въздуха, земята, живота,
душата, сърцето, разума и Сина свой.
С Дух Божи освети нашата самотност,
най Святото за чедото лйбимо свое.
И кръста Синовен, тежък ни даде, ...
380

Мълчание ще има и след нас

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...
705 13 12

По пътя към себе си...

Когато покрай мен е пълно с тишина
и непривично времето е спряло,
когато всякаква излишна суета
скимти захвърлена и оголяла,
напира във душата ми мечта – ...
707 2 3

Женкарят

Виж женкарят е тук! Пред домът ти е спрял.
С букет от лалета, бутилка с вино.
Той на гларус прилича. Мъж - идеал!
Панталони със ръб, елегантно сако...
С усмивка блестяща и френски парфюм ...
472 7

Преход

Снежно проблясваща скръб
небрежна.
Ледени ласки, бодли
летежни.
Светещи гроздове в дим ...
460

В безумието на лудото изкуство

Не съм във идеалните стандарти
угоен, алчен, властен непукист -
Съдбата дала ми е други карти,
на неразбран от никого артист.
Играя в празни зали, без овации, ...
536 2

Често

Пò за да тежат,
се иска често думи
да се премълчат...
360 1

Рано е

Не трябва да умираш,
защото има още,
да търсиш и намираш
светулки в летни нощи.
Защото теб те чака ...
774 8 4

Детелина

Намерих детелина с четири листа,
щастието си го търсих сам сега.
То казват никога не идвало само,
мечта е то,сега само мечта е то!
Четири листа,четири надежди нали, ...
444 2 2

Нощ

Тихо е, тихо навън,
бледа луната мълчи.
Само звездите насън
мигат с тъжни очи.
Тихо е, тихо навън, ...
530 1 11

Ех, лято...

Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...
1.3K 3 13

Желания

Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...
1.5K 4 3

Страст

слънце запотено
лице зачервено
устните сухи
завладяват ме те
какво да направя ...
931 1

Мълчанието

Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...
430 1

Спомени

Оставих хляб на масата и ябълки червени,
оставих лоши спомени- спомени забвени!
Погледнах през прозореца течаха дни след дни,
а хората минаваха през рамки от мечти.
Оставих свойте грижи, оставих що е в плен, ...
843 2 4

Скъсани листи

В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите, ...
1.1K

Любима отрова

Обич - чиста невинност
Любов - могъщо бедствие
Опасно доверие - интимност
Помощ - беда в последствие.
Погалването стана шамар ...
1.1K

Ние

Бях мечтател романтичен –
с дух, във облаци витаещ!
Ти жена си с ум практичен
и за чувствата нехаеш!
Аз обичам до полуда, ...
877 7 10

И ви моля, не ми ги хвалете...

Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...
4K 32 38

Тъмнината вали от очите ти

Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...
856 18 30

“Време”

Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...
879 1 2

Дай ми сине

Сине, дай ми ти торбата,
дето мама ми уши!
Та да хвана аз гората,
че животът ми тежи!
Да оставя таз неволя, ...
399 2