Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Пет опашки

Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...
1.4K 2

Над ниски сиви небеса

Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...
871 2 11

Болка

Усещала съм много болка
Но няма по - голяма от тази
Да знам, че си наблизо
А да не мога да те видя.
Да знам, че си наблизо ...
991

Pro domo sua

Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...
1.1K 1 1

Как издържате на таз програма?

( вицове в мерена реч)
Наш дядо със японец разговаря
и старецът е много любопитен:
„Ще ти разкажа как е във България,
но нека първо аз да те попитам: ...
1.7K 9 21

Ветровете над моето градче

Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.
А в усоите на дунавските лесове ...
686

Без вина

Стига хленчи за шепа любов,
той не те заслужава, момиче
и не, не, че не беше готов,
само не знае как да обича.
Той е счупен, далеч преди теб ...
949 2 7

Как Мецана бе спасена, от измама заблудена

– Днес е сряда, ден пазарен.
Аз с късмет съм, но измамен.
Искаш ли да идем, мили?
Търся мляко от камили.
Казват, че имунитет ...
1.1K 9 18

Уморих се да те нося

Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си, ...
923 1 6

Чувствам те

Почувствах те! И силно те обикнах!
С теб животът е небе.
Потапям се в небесната въздишка –
памук от нежно кадифе.
И тялото ми голо, непорочно, ...
972 8 21

Среща

Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
1.2K

Когато...

Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки, ...
657

От небесата

из разширяващата се
вселена
от небесата
уж благословена
раздалечават се ...
527 1

За Любовта, на лудост, която прилича... 2 (поема)

(поема)
Любовта, на лудост, която прилича,
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо – дръзка... Скандална... ...
833

Изгрев

(възторжено)
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там Ветрове –
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
663

Някой или никой

Бях никой, а кой съм сега?
Промених се, да!
Не мога да отрека!
И ако трябва, пак ще се променя.
Бях никой и съм все още. ...
729

Под цъфналите вишни

Под цъфналите вишни - Ах, Япония!
Каква е сила красотата,
дори за ден разцъфне на земята,
завинаги посява във душата
за вечността мечтата! ...
1.1K 7 16

Евангелие от Матея, 6:26

Виж птицата дръзка, свободна и волна, тя сее ли есен житò?
А колко красива е тя и доволна във своето просто гнездо.
Виж облака, който се храни обилно от нашата кървава пот
във време на горест и в мир неразривно дали е надянал хомот.
Виж славния вятър, на бора приятел, как вихрят се във менует. ...
871 2

Така се пише световната история

Платени медии и журналисти купени,
Темида също е надупена,
надежди, идеали... счупени...
Историята, за паница супена,
продадоха и прекроиха ...
744 2 10

Живот

Живот
Дали ще бъде рак или цироза
едва ли някого ще впечатли!
Накрая лекарската диагноза
тоз медицински казус ще реши! ...
758 1 3

Гълъбицата на нежността

Звезди сияят в небесвода,
нежни, чудни галят ме те
и за теб мисля, не за изгода,
за чисто като ангел дете.
Ти прекрасна си кат пролет ...
723

Размяна

Време е за размяна.
Без излишен шум,
под облачна ципа
парещите дихания утихват.
Застиват стърнища ...
1.1K 1 5

Опиянение

Опѝти са поетите от рѝми,
поклащат се на ямба в стъпка.
Душите им, докрай раними,
изпили са метафорната тръпка.
Поседнали за малко, с " Хайку", ...
534 2

Поредна нощ (и страховете ми)

Поредна нощ не спя
обличам страховете си
да стопля влюбената
кожа.
Тялото трепери, не от ...
734

Магдалена

В никого не мога да се повторя -
в капката ми тъга диша сама Магдалена
Сърцето ми... даже жертва да сторя,
тя за никого няма да бъде Вселена.
Родена с карма да бъде безгласна. ...
850 3 6

Малко по малко

Да усетиш живота с сърце и душа
трябва да можеш да виждаш
доброто в света...макар и самотен
в тъмната нощ,усмивка да пратиш
на живота суров-а другото, то е ...
737 3

***

Очите ти на граблива птица
Тайно прокрадват се из ъглите,
Там измежду чашите с кафето,
Между очите на всички минувачи-
Заражда се едно любопитство, ...
677

Танц

Главата ми лежи на силното ти рамо...
Крепиш ме нежно! С върха на пръстите си само?
Пристъпвам ситно напред и назад...
Полъхва вятър, но не усещам хлад.
Затворила очите, аз виждам само теб! ...
839 2 10

Стаена топлина

Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...
691 5 7

Стоматологично

Най - здравият ми зъб се разболя,
разклати се на няколко посоки.
Полях го бързо с огнена вода,
но болките ми станаха дълбоки!
Замъкнах се при местния дентист, ...
817 1 13

Сърце назаем

Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...
512 1 6

Есенен дъжд

Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
898 7 18

Рисунка в гръб

Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
1.1K 13 20

Обречени на самота

Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее, ...
986

Дъждът вместо него ме гали

В лунния шепотен свод
колко звезди заблестяха...
Думите нямат си брод,
всички надежди умряха...
Идвай тъй чакан, мой дъжд, ...
893 6 26

Животът на село.

С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно, ...
915

Агнèцов...

„Обичай врага
си!“ — Агнèцов завет и
дано — мироглед!...
603