Стихове и поезия от съвременни български автори
Вехтошаря-я...
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения ...
След 20 години...
посреща ни сега на своя бряг
и мисля си: тук Времето е спряло,
а имам обяснение и как –
понеже и брегът си е все същия, ...
А нея ще я има и след нас
тази светла дума в паметта?
Върху нея равнодушно крачи
някаква отблъскваща тълпа
от продажни твари, с вид човешки, ...
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
Играта свърши
вплитат гъвкави тънки тела,
но сънят на клепачите спре ли,
твойте длани ме канят: ела!
И се срещат насън и наяве ...
Идеалният мъж
спокоен, тих, скромен и умен.
Твоите думи да не отрича,
да си живее живота, безшумен.
Никога вечер да не закъснява, ...
Любовта на Твореца
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...
Защото имам тебе да обичам!
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна! ...
Легенда за розата на Айше - ІІ част
После във хра̀ма, с чука̀ и длетото
над нишата с` слънце издялкал в дървото
флора̀лен мотив, що усетил в сърце
и име му сложил - „Роза Айше” . ...
Залез... (импресия)
(импресия)
От облаци и светлина
Вятърът в движение
вълшебни образи сега ...
Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени... ...
Втора песен на Тъжния пират
Със стария кораб скитам
сред Разбито море.
И него питам за разбитото сърце.
Защо го нося във мрачните гърди? ...
Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата 2
щастието ключ да вземе.
Той не е за всяка брава.
И разбрала съм, че става,
ако в точната ключалка ...
Битиѐ... 2
(диптих)
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
Посрещане на есента
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...
Повест за желязната верига
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба ...