Стихове и поезия от съвременни български автори
Сезонът вече е към края!
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...
Рисува неизбежност и продава
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос... ...
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...
... "няма никога такъв да ме намериш”...
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш. ...
Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...
Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността... ...
Божествената светлина
От твоите очи
струи
Божествената светлина!
Не мога повече да бъда жив, ...
Недолюбена жена
е със кофти настроение,
без усмивка на уста
вечно е под напрежение...
Пали за секунда време ...
Как щастливият Мечок свири и играе рок - 2
Чу за нея и Лисана
и реши да им покаже,
че от тях, дете, е даже
по-голяма рокаджийка. ...
Портрет
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...
Ние
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...
Лунно вино – 3-та награда в конкурс "Горчиво вино"
бяла. А капката – червена.
Любов тук е влетяла с безмилостни стрели.
Вилней делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви ...
Безсмъртие
Тя трябва да се слее със брега.
Подай ми ръката си в безкрая
И аз ще ти отвърна със любов.
На душата ти е писано ...
Септември е!
Тихо капят есенни листа!
Мечтаят красиво всичко да завърши,
но повличат след себе си тъга!
Остана само споменът златен. ...
Еволюция
ловеше си инсекти по главата
и чешеше корема си космат,
почти замислен някакъв примат.
,,Да става ли човек, или не става!?" ...
Въпрос
ДВЕ СЛЪНЦА
ВСИЧКИТЕ МИ МЕЧТИ
на живота ми сладкия мед
ще ме изгорят като лед
Песента сред листата
Чувам я, а тя продължава да трепти до мен.
Разгръща се и превръща в радост и мил трепет
всеки следващ цветен и топъл момент,
струящ от малките светещи и щукащи пчелички в деня. ...
Лисицата и стадото
из столетните блата,
днес реши да е кметица
сред ливади и поля!
Сложи – алено костюмче, ...
Отново със сърцето си запей
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи! ...
Есен
Още рано е за есен
Още рано е за зима
Ще посрещна ги със песен
Ще посрещна аз листата ...
Денят
денят прегърбен и накуцвайки.
Отбра зърното от плявата,
притегли обещания и поуки .
Залепи на сърцето надеждата - ...
Много трудно
аз не съм многолика и дръзка,
много често погрешна стрела
се забива във мен, но се пръска!
Имам силни и слаби страни, ...
Ласкател
Не, благодаря!
Така коварно се изплъзват
от твоята уста.
Действат като опиат - ...
Детето е готово
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...