Стихове и поезия от съвременни български автори
Криле за двама
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...
Химера
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...
Историята на една много стара селска черква...*
селска черква...*
Тя нямала съдбата на големите
световни и прочути катедрали,
но с Вярата зазидана в темелите ...
Тънките сметки
космато и криво влакнó.
Набързо замислени плетки,
посято без корен дърво.
Трепери на птици крадецът, ...
Рождество
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи, ...
Паячето, мрежата плете
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината. ...
С простосмъртни имена
ако всяко българско село,
паметник имат на своя площад,
знак „ин мемориам“ и стела
с имена в бронз или вдълбани – ...
Буболечка
по земята лази.
Буболечка, буболечка
иска да ме сгази!
Припев: ...
Най-нужната ви истина
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени ...
Момчето си отива безвъзвратно...
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...
Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... Величие!... ...
Началото
Oглеждам се във старо огледало,
и бавно плъзгам се по перилата,
усещам край, но мисля за начало.
Началото, което да отвори ...
Някога, но не сега
Някога ще дойде нашето време.
Сега навън е мрачно и вали,
и твоята любов за мен е бреме.
Не гледай ме с разплакани очи! ...
Сам и самотен
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...
Пусната на свобода
трошици хляб подавах ѝ и мъничко вода,
престъпно я държах без милостиня в клетка,
не желаех свобода да ѝ даря.
А тя разгниваше се в болно тяло, ...
Истината
До края трудно тя се отстоява.
Със адска болка. Даже със сълзи.
Понякога до кръв ни наранява.
Тя, истината, следва своя път. ...
Денят, във който ...
О, как искам всички дни
да бъдат като този:
зелената вълна да хвана
и липсата на тежък трафик, ...
Самота
Бяга и не поглежда назад.
Самотно ми е. Нямам компания, нямам човек до себе си.
Няма при кой да се прибера.
В малкото моменти в които се почувствам щастлив ...
Факт е...
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...
Без следа
не мога отново да заспя.
Прощавай, ще си тръгна,
искам да живея в яснота.
И ще ме молиш и ще питаш, ...
Празна стая
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...
В трудни моменти
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира! ...