Стихове и поезия от съвременни български автори
Белег от червило
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...
Очаквам вашите покани
когато мойте стихове,
не бяха писани в чужбина...
Какво чужбината ми взе?..
И ходех сам по градовете ...
Утринно настроение
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...
Зад техните очи
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...
Възпявам себе си
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси - ...
(ка)то камбана и като звънче
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...
Гради камбанария
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
Ярост
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам. ...
Любов и цигара
Без мен живота не можеш да си представиш,
А колко пъти казваш, ще ме оставиш,
Но отвътре гориш всеки ден да ме опиташ
Целуваш ме... Сякаш пушиш и в мечтите си отлиташ ! ...
Обесване
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...
Няма ненаказано добро
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач ...
От магмено до черно
Не се страхувай да звънтиш,
под ударите на ковача!
Стигни докрай,
от магмено до черно, ...
В безнадеждната седма неделя
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчици чува.
Живородни небесни реси ...
Няма да ми се случи никога повече...
Ще си разменим с него няколко шеги в чата,
ще ме пита през свободното си време какво правя,
ще посрещнем пишейки си някоя нощ зората,
и в тази нощ за първи път ще те забравя... ...
Мечо и пчелите
сладък мед така обича,
че във кошериге сам
чесго за медец наднича.
Но пчеличкиге не спят. ...
Ех, Дяконе Левски...
той не умира.
Него жалеят земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”
Христо Ботев ...
Заради обичта
кротички са, верни и много работни :
кравички,теленца, пиленца, петленца,
патенца, жребченца, агънца,козленца.
Страж си имат верен - волен Шарко черен, ...
Щрих върху платно, затиснато от порцеланова чаша
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...
Сред дъждовните гори
сред дъждовните гори –
Диспансер в една градина
някой спешно построи.
Там Лъвът, като директор ...