Стихове и поезия от съвременни български автори
Обречени илюзии
Боготворях твоята усмивка и погледа ти.
Намирах в теб силата и опората на мъж,
изпратен ми свише от небесните висини.
Бях под твоята власт и ти се прекланях. ...
Ще дойда обратно при теб
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...
Сълзи
остави ме ти,
само с лъжи
и пусти сълзи.
Сърцето ми ти, ...
Не затваряй очи
вънка мракът ни дебне.
В клони вятър бучи.
вие в горските дебри.
Не затваряй очи - ...
Родих се трудно
Поете
оправдай с твойта лудост света,
който всичко решава чрез вишегласие,
черна в бялото стадо овца.
Дългоухото стадо, разблудно и рунтаво, ...
xxx
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик. ...
На него
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...
Предал си ме
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да ...
Усмивката
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...
Ако решиш...
недей ми казва. Поглед наведи,
за да не прочета в очите
горчиви мисли. Да не ме боли.
Ръка за сбогом не подавай. ...
Сиво
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
Изповед
гледа с очи на поет
чашата празна със водка
с цигарата прави дует
с теб си мълчим ...
Диптих
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...
Българин
Но напоследък малко е болнав
Защото всичко вече го боли
И въпреки това търпи
Не може повече така ...
Животът споделен с другар е важен
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...
Малена
не е просто хубава жена.
Както казал си го е народът
все едно ти пада пелена.
Сякаш по земята тя не стъпва, ...
Моя любов, мой живот, мое небе...
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...
Отлив
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
Над нещата - Вярвам /Неделя/
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
Ирония
безпризорен и забравен.
В мен гореше някога сакрално.
Плуваше в сърцето волно,
сякаш в бар пиеше охолно. ...