20 544 резултата
Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...
  664 
Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
  311 
Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
  1019 
Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...
  361 
Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...
  574 
Стая пълна с книги,
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...
  775 
El Camino…*(Пътят...)*
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...
  335 
Време има всеки живот.
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...
  321 
Съмнителен е този дъжд след жегата.
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...
  431 
След всеки мрак изгрява слънце и надежда
и побеждава всяка буря, студ и мраз.
И днес ще бъде по-добре от вчера.
И всичко лошо е останало зад нас.
Светът не спира щом очи затвориш. ...
  464 
Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...
  758  11  27 
Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
  769 
То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...
  582 
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
  979 
Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...
  510 
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...
  551  10 
Жива съм, макар и болна.
Какво е болест? Нима е грях?
Грехът облечен в тяло на душата,
което страда ,а душа е във възход.
Измива стъпки, направени от грешки. ...
  427  10 
И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
И тогава ефирна, невидима, лека, ...
  525 
Аз съм истински богат,
защото нямам нищо.
Аз владея час и свят,
защото нямам нищо.
Аз на всекиго съм брат, ...
  554 
Хора да спасим нашите деца сега,
те богатството са ни на тази земя
Тези малки и невинни същества,
с чисти, честни и добри сърчица!
Да живеят свободно и да мечтаят, ...
  364 
По склоновете стръмни на живота се катеря.
И диря си пропрявам към върха.
Там чувала съм, че аз нещо ще намеря
и безотказно все нагоре си вървя.
Но никой май на мен не беше казал, ...
  290 
(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение, ...
  574 
Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...
  453 
Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...
  1193 
Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...
  752  14  14 
Идвай с мен!
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...
  764 
ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...
  528 
Светът ми – безсмислена утопия,
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...
  1043 
На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
  697  10  11 
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
  1082  18 
> "Защото нечестивият език
>
> е сив от прахоляк и трудно диша
>
> и трябва да валят добри сълзи, ...
  526  15 
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...
  535 
Лятно утро. Яркопурпурна зора.
Тежки чувства завладели всяка мисъл.
Тръгвам пак към вечночистата гора –
там да диря мир, спокойствие и смисъл,
че сред хората надежда не откривам, ...
  578 
Една жена...
бездомно скита,
във мъжките покварени очи.
След себе си оставила въздишки,
изтрива с пръсти забранените следи. ...
  677  15 
Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...
  1638 
Очаквана и носеща надежда
Борба за светлината се повежда
На всички живи същества
За златните лъчи на пролетта.
Под жарките лъчи на любовта ...
  556 
Аз съм роза 🌹 без бодли,
но с панделка.
В целофан с пластмасова калинка.
Чакам някой
да ме купи за подарък ...
  812 
Нектар събираш,
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...
  788 
Живея в залеза зад хълма
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока. ...
  763  10  12 
Там някъде живееше тя -
Онази дивата, волната, обичливата.
Тя даваше - без да иска,
Тя помагаше - без да търси нещо в замяна,
Тя обичаше - без да я обичат, ...
  1273 
Предложения
: ??:??