Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчев есенен месец III
явно били сме млади и глупави.
Смях пак в очите ти езерни зрее –
достатъчно дълго се лутахме.
Ти ме намери и аз те намерих – ...
Посветено на Крис и Дани
На никой друг, ти Крис, не приличаш.
Когато душата с гласа ти се слее,
ток по нашите вени потича.
Запази си сърцето, ...
В миг предречен
не знам кога се в нея влюбих.
За миг осмисли всички дни,
за миг навеки я изгубих.
За мене беше дева свята, ...
Писък
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - ...
Твоята Обич!
толкоз хранителна...
Твоята обич поддържа ме жив!
Наново иззиждаща,
така съблазнителна... ...
Нека
нека орли над земята кръжат,
нека множат се в сърцето мечтите,
нека безгрешните също грешат.
Нека доброто да бъде на мода, ...
Маска
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка, ...
Не скачай върху сърцето!
Най-подлото нещо на света
е да опиташ чувствата си да излъжеш...
Не минават раните, яде те съвестта,
а нощем болката от спомени те стърже... ...
Босилеград
едно градче на българи добри!
Съдбата ти изпълва ни с тревога
и мъката в сърцата ни гори!
Ти беше част от българското тяло, ...
За супата и още нещо
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат ...
Стаден геном
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...
Дръж и задръж
питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.
реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от не ...
Тъжна, но реална приказка
на едни родители деца.
Те в едно корито са се мили,
но веднъж се случило това:
Трябвало водата да излеят, ...
Гора
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това? ...
Есента
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли. ...
И в душата ми дъжд
Бърза прегръдка...И дъжд.
Спомен за двама.